Еврозоната е обедняла с 10% от кризата

Еврозоната и по-точно домакинствата на нейните жители са сериозно пострадали от кризата и средното  им нетно богатство е намаляло с около 10 процента. А при средностатистическият грък това си е направо шок: загуба от  40 на сто от богатството му в годините на криза.Това е според публикувана статия в електронното издание на гръцкия в. „Та неа“, цитирано от БТА, позовавайки се на изследване на Европейската централна банка (ЕЦБ). Проучването показва, че пет на сто от домакинствата в еврозоната, които са финансово най-силни, са държали 37,8 на сто от нетното богатство през 2014 г. В същото време пет на сто от най-бедните домакинства са имали само дългове.
Средното нетно богатство на домакинствата в еврозната е намаляло с около десет на сто в периода 2010 г. – 2014 г. на 104 хиляди евро главно заради спада на цените на имотите. Проблемът със задлъжнялостта в еврозоната се задълбочава заради неравенството, тъй като страните в периферията като Гърция, Италия, Испания и Португалия срещат сериозни трудности, а страни в ядрото на еврозоната като Германия се развиват значително по-бързо. Концентрацията на богатство сред най-богатите домакинства в еврозоната се е увеличила от дълговата криза насам, въпреки че нивата на благосъстояние като цяло са се понижили заради по-ниските цени на жилищата. Най-богатите 5% от домакинствата притежават 37,8% от нетното благосъстояние през 2014 г.  През 2010 г. този дял е бил 37,2%. Най-бедните 5% от своя страна имат само задължения през 2014 г., показват резултатите от изследването, базирано на 84 хил. домакинства. След няколко вълни на рецесия кризата в еврозоната повиши неравенствата. Така например страни в периферията – като Италия, Испания, Португалия и Гърция, имаха сериозни затруднения, а държавите в ядрото на валутния съюз се възстановиха по-бързо.
Данните показват, че богатството на средностатистическото домакинство в Гърция и Кипър е намаляло с 40 на сто. Според изчисленията на ЕЦБ богатството на домакинствата в Гърция е намаляло от 108 700 евро през 2009 г. до 65 100 евро през 2014 г.
Интерес представляват и данните за произхода на доходите на гръцките граждани през разглеждания петгодишен период. Ако през 2005 г. 54 на сто от доходите са идвали от заплатата, 8,4 на сто от наеми и 8,1 на сто от финансови инвестиции, то през 2014 г. доходите от заплати са паднали до 46,9 на сто, от наеми – 5,9 на сто и от финансови инвестиции – 7,3 на сто.

Стефан ПРОНЧЕВ