Европа въвежда контрол за емигрантските преводи

Милиардите евро и долари, които емигрантите от балканските държави изпращат в родината, са все по-силен фактор в тези икономики и подхранват опасенията на експерти, че те засилват основно сивия сектор, съобщава Асошиейтед прес.

В Албания, Босна или Косово финансовите преводи надхвърлят 13-15% от брутния вътрешен продукт и дори в България и Румъния официалните данни сочат дял от над 7% от БВП. Като се включи и пренасянето на пари в брой или чрез пощенски записи, размерът на тези потоци най-вероятно е поне два и половина пъти по-голям, пише вестник „Дневник“.

Движението на парите от емигранти и гастарбайтери в Европейския съюз ще бъде подложено на още по-строги правила от 15 декември. Тогава започват да действат санкциите на т.нар. Регламент за плащанията, засягащ фирми и физически лица, извършващи или посредничещи в услугата превод на пари зад граница.

Съгласно регламента за всеки превод над 1000 евро (или ако има съмнения за сериен превод, разбит на суми под този праг) трябва да се събират подробни лични данни на наредителя, които ще се съхраняват 5 години. Ако преводът е от името на фирма, може да се наложи и проверка кой е нейният собственик и кой я управлява.

Целта е да се пресекат случаи на пране на пари или финансиране на терористи. Новите изисквания може да оскъпят услугата, а който ги избегне, подлежи на финансови санкции и дори на съдебно преследване за пране на пари. Регламентът не се прилага, когато се правят преводи от дебитни или кредитни карти, тъй като се смята, че подобни транзакции имат по принцип висока защита от престъпления.

През миналата година официалната статистика сочи, че гастарбайтерите са изпратили в България малко над 2 млрд. лв., а емигрантите – над 1.6 млрд. лв. Така се получават общо 3.616 млрд. лв., или 7.4% от БВП, но реалната сума е по-висока, защото приложената методология не отчита парите, внесени в брой през границите на страната.

Това прави България и особено „болното“ й място – финансирането на дефицита по текущата сметка – доста зависими от този вид парични постъпления, смятат експертите, според които обаче нямало опасения, че милиардите отиват в сивата икономика.

Емигрантските пари са и важен двигател на имотния пазар в страната, но едва ли положението е като в Албания, където според АП всяка трета сделка в сектора се извършва с такива средства.

Зависимостта на държавното финансиране от „емигрантските пари“ обаче ще расте в цяла Източна Европа и особено в Полша, Литва, България и Румъния, които имат растящ брой работници в по-развитите западноевропейски страни, твърди доклад на Световната банка.

Размерът на тези преводи в Европа е сериозно подценен и дори няма статистика, от която да се разбере дали французите или мароканците, работещи в Испания, изпращат у дома повече пари, твърди икономистът от банката Дилип Рата.

Румънската централна банка отчита, че през 2006 г., т.е. последната година преди страната да влезе в ЕС, два милиона емигранти и гастарбайтери са изпратили 5.4 млрд. евро. Говорителят й Мугур Стет обаче отхвърля твърденията, че така изкуствено се „напомпва“ румънската икономика и се крепи румънската лея.

Анализатори обаче сочат, че отчасти и заради тези средства търговският дефицит за първата половина на 2007 г. е скочил със 77% на годишна база до почти 7.8 млрд. евро.

Румъния стана и емигрантска цел за съседна Молдова. По официални данни над 600 000 от 4-те млн. жители на бившата съветска република работят зад граница, а само от 1 януари насам 1.9 милиона са подали документи за румънско гражданство. През 2006 г. молдовските емигранти са пратили вкъщи 920 млн. долара (677 млн. евро).

В Албания, където средната месечна заплата е 184 евро, близо една трета от общо 3.2 млн. жители са емигрирали по икономически причини и очакванията са през тази година те да пратят у дома близо 1 млрд. евро. Това според АП е 13% от БВП на страната и може да покрие дори половината от търговския й дефицит. В чужди банки избягалите от Албания държат около 14 млрд. долара (10.3 млрд. евро), сочи още агенцията.

В същото време износът на средства в огромни мащаби се превръща в проблем за любими дестинации на гастарбайтерите като Испания например. Докато преди 3 млн. испанци пращаха в страната милиарди евро, сега влезлите за няколко години 4.5 млн. имигранти превърнаха страната в нетен износител на капитали – общо над 6.8 млрд. евро през 2006 г., или 8% от търговския дефицит.

Според централната банка в Мадрид в периода януари-април 2007 г. този поток се е увеличил с 32%. Само през май сумата е достигнала близо 600 млн. евро при 374 млн. през същия месец на миналата година. В същото време те са допринесли за вътрешно потребление от 35 млрд. евро, което пък е половината от ръста на БВП на страната.

По този повод Асошиейтед прес нарича Корпорацията „Имиграция“ (Immigration Inc.) глобалните транзакции на емигрантските пари. Според експерти, цитирани от агенцията, те се превръщат в един от най-големите бизнес механизми в света. По изчисления на Световната банка през 2006 г. гурбетчиите са изпратили вкъщи общо около 276 млрд. долара (203 млрд. евро).

Сумата се е удвоила от 2000 г. насам, а с глобализацията постоянно расте и броят на хората, които напускат родината си. Ако всички имигранти работят за една хипотетична компания, то тя би се наредила на място 3 в ранглистата на 500-те най-големи фирми на списание „Форбс“, като отстъпи по икономическа мощ само на гигантите „Уол-Март“ (Wal-Mart) и „Ексън“ (Exxon), посочва АП.

На Балканите някои гледат негативно на това явление и обръщат внимание на риска от изтичане на мозъци и липса на високо образовани специалисти. „Миграцията създава още миграция и така кръгът се затваря. Следващото поколение ще трябва за емигрира, защото тук пак няма работни места за тях“, изтъква Илир Гедеши, директор на албанския Център за икономически и социални изследвания.

Още по-рязко звучи предупреждението на Елвин Мека, генерален секретар на Асоциацията на банките в Албания: „Ние изнасяме хора, а те ни пращат пари в кеш. Младите хора са пристрастени към идеята за бягство.

Това е най-голямото престъпление в страната, тъй като правителството убива мечтите им.“ Румънката Мария Джорджан, 56-годишна пенсионирана психоложка, която работи като болногледачка в Испания, споделя, че парите, които връща у дома, практически спасяват семейството й.

Румънката изкарва по 1800 долара (1320 евро) на месец, седем пъти повече от пенсията й в родината, и праща по неколкостотин долара на съпруга си. „Не се храня много, трудно е, но трябва да го правя“, казва Джорджан пред АП.