Европа в търсене на „новия Google”
Знанието и иновациите са в основата на движението на икономиката в световен мащаб. През последните 20 години Европа успява да се задържи на едно от първите места по вложения в иновации, но конкуренцията от Китай и Индия става все по-голяма. Целта на Европа до 2020 година е ако не да догони САЩ и Китай по иновации, то поне да “излее” основите на една устойчива икономика на знанието. Осъзнала, че двигател на тази идея могат да са преди всичко малките и средни предприятия (МСП), през новия програмен период Общността ще насочи приоритетно средства именно към тях. Ключът към целта е интегрираният продход, в рамките на който ще бъдат впрегнати програмите “Хоризонт 2020”, Cosme и отделните регионални фондове, обясни Милена Колева, консултатант в сферата на иновативния мениджмънт в “ХИРОН Мениджмънт консултинг“.
След разчета на изминалия програмен период ЕС установи, че изпълнението на Седма рамкова програма (предшественик на “Хоризонт 2020”) е незадоволително. Въпреки че една от основните ѝ цели бе да стимулира малкия бизнес, оказа се, че средствата са отишли преди всичко за големи предприятия и университети, коментира експертът. Тъкмо по тази причина в новата програма е предвидено, освен стимулиране на партньорства, да има фокус конкретно към развиващи се компании – чрез тъй наречения Инструмент за МСП. По него е предвидено да бъдат усвоени общо 3 млрд. евро само от малкия и среден бизнес.
Идеята на ЕС е още по-тясна – да подбере топ играчите, които “могат да родят новия Google”. По предварителни данни в тази категория попадат не повече от 6 на сто от малките и средни предприятия на Стария континент, опериращи в някоя от 28-те страни-членки. За да се вредят в “отбора на шампионите”, както се изразява Колева, те трябва да предложат иновация с потенциал да пробие на световния пазар. “През цялото време ще се търси висока добавена стойност за ЕС, но и конкуретоспособност на глобално ниво”, уточнява Милена Колева.
Иновацията трябва да има потенциал за комерсиализация и широко икономическо влияние, а фирмата – възможността да постигне предвидените резултати. Това означава, че кандидатите се преценяват и на база на материалния и човешкия ресурс, с който разполагат.
Наред с изискването за високо ниво на иновативност, продуктът трябва да е и лесен за производство, както и за употреба. “Иновацията трябва да е реализуема, възможна и да е по-добра от съществуващите подобни решения”, обобщи Колева, допълвайки че продуктът или услугата трябва да са разработени до степен, в която да са почти готови за пускането им на пазара.
Това не са покани за финансиране за научна и развойна дейност (НИРД), изтъкна Колева, но допълни че такава все пак не се изключва. От кандидатите се очаква да направят убедително търговско предложение и да имат бизнес план, а не просто иновативно хрумване, което тепърва се нуждае от разработване.
Тази характеристика на Иснтрумента за МСП го оприличава повече на частен фонд и това не е случайно. Идеята за него е заимствана от опита на САЩ, където преди години се разработва програма за стимулиране на технологичните иновации в областта на раколечението. За тях са използвани публични средства за НИРД, които постепенно намаляват с наближаването на етапа на комерсиализация. Тогава пък се засилва частното финансиране, чиято задача е да превърне натрупаните знания в пари за предприемачите и в ползи за обществото.
Инструментът за МСП също търси да финансира предимно идеи, намиращи се на този междинен етап, когато трябва да се разработи прототип или да се направят демонстрации. За такива дейности са предвидени между 1 и 2.5 млрд. евро. За предпроектни проучвания и НИРД – 50 000 евро.
В рамките на тези две фази Европейската комисия предоставя на предприятията възможност да ползват услугите на подбрани експерти в областта на иновационния мениджмънт. Те биха могли да им помогнат в подготовката на по-добър бизнес план и по-ефективно усвояване на средствата. Тези консултации са безплатни за фирмите, тъй като менторите са наети от Комисията и получават възнагражденията си въз основа на това как са свършили работата си. Обратна връзка подават самите компании, на които са (или не са) помогнали.
Най-малко финансиране, едва 2 на сто от общия бюджет, ще отидат за самата комерсиализация (фаза 3). Причината е, че от досега разработвания продукт се очаква вече да има много добър бизнес план и наистина да е готов да бъде пласиран на пазара, без да се нуждае от още стимули. В тази връзка за комерсиализация е допустимо да се осигури непряко финансиране под формата на съдействие в намирането на частни инвеститори – например за мобилност и участия във форуми.