Европа е разделена по въпроса за бъдещото управление на икономиката си

Икономическо правителство за целия ЕС? Само за еврозоната? И за какво? Тази седмица европейските лидери ще трябва да преодолеят продължаващите си разногласия, особено между Париж и Берлин, по това какви поуки да се извлекат от кризата. Подобряването на европейското икономическо управление, иначе казано координацията на националните политики, ще е централната тема на срещата на върха на ЕС в четвъртък в Брюксел. Трябва да се избегне всяка държава да действа както й скимне без да мисли за въздействието на решенията си върху съседите си и по принцип всички са съгласни. На срещата си на върха държавните и правителствени ръководители на 27-те страни от ЕС смятат да посочат, че „укрепването на координацията на икономическите политики е спешен и фундаментален приоритет“, според проект за текст. Затова пък формата, която да приеме това поражда бурни дебати. Франция и други държави искат нещата да бъдат още по-развити за страните от еврозоната, които да имат собствено икономическо управление отделно от усилията на ниво ЕС. Това би означавало срещи на най-високо равнище, с председател и секретариат, както и общи инициативи само за страните от валутния съюз. „Еврозоната трябва да укрепи общото си икономическо управление“, заяви в четвъртък испанският премиер Хосе Луис Сапатеро при посещение в Рим. Италианският премиер Силвио Берлускони бе на същото мнение и подкрепи идеята за „много прецизно управление що се касае до единната валута“. Проблемът е, че Германия отказва. Канцлерката Ангела Меркел настоява управлението да обхваща целия ЕС, за да не се създава разцепление. „Тя не иска и да се озове сама в един клуб с южни държави, които счита за твърде недисциплинирани с дефицитите“, иронизира европейски дипломат. Проектът логично безпокои страните от Източна Европа, които още не са членки на еврозоната. „Като страна, която се стреми да се присъедини към еврозоната, бихме желали еврозоната да е лидер, но да не се държи като елит в ЕС“, предупреди в сряда полският премиер Доналд Туск. Той може да разчита на подкрепата на Европейската комисия, която се тревожи от мисълта да бъде маргинализирана от нова институция извън контрола й. Дори президентът на ЕС Херман ван Ромпой, който отначало беше отворен за идеята, в крайна сметка й се противопостави миналата седмица, за да успокои Берлин и източните страни. Отвъд структурните въпроси се поставя и въпросът за същността на политиките, които да се водят. Някои в Европа се безпокоят, че всички страни ще поемат по пътя на икономиите с риск да се разбие всякаква надежда за съживяване. Така например обявеният от Ангела Меркел план за 80 милиарда евро икономии породи неразбиране у няколко от партньорите й. „Това е антиевропейска мярка“, заяви високопоставен дипломат, според когото Берлин има възможност да направи повече в подкрепа на икономическата дейност. В дебатите по-лесно се намира консенсус за необходимостта да се втвърди общата бюджетна политика в Европа, олицетворена от Пакта за стабилност. Очаква се на срещата си на върха лидерите на ЕС да приемат от 2011 г. националните им проектобюджети да се разглеждат на европейско ниво всяка пролет преди да бъдат приети от парламентите им, гласи проектът за заключителна декларация. Те също предвиждат създаване на нови „прогресивни“ санкции за слабите ученици и на финансови насърчения за добрите.

АФП
Финанси

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *