Европа излиза от кризата, България потъва в бюрокрация

Възможно е махалото бързо да се разлюлее към най-тежките моменти от кризата, ако се поставят под съмнение и не продължат необходимите реформи в ЕС. Това се казва в съобщение на BUSINESSEUROPE – Конфедерация на европейския бизнес, чийто член от българска страна е БСК.
Според документа почти пет години след началото на световната финансова криза, Европа вече е в състояние да се върне на пътя на устойчивия растеж. През втората половина на 2012 г. има известно намаляване на финансовата несигурност на пазара, както и силно подобрена ангажираност от страна на Европейската централна банка в подкрепа на единната валута, а също така и действия от страна на лидерите на ЕС за укрепване на институционалните основи на Икономическия и паричен съюз (ИПС) чрез гласуване на началните етапи на банковия съюз.
Въпреки очакванията икономическата активност в САЩ и Япония да достигнат своя пик през 2012 г., БВП на ЕС остава под равнището от 2008 г. Европа трябва да се фокусира върху политически мерки за реално повишаване на конкурентоспособността, изграждане на доверие у бизнеса и стимулиране на икономическата активност. В противен случай, появилите се през 2012 г. разлики между ЕС и другите големи икономики заплашват да се превърнат в дългосрочно явление.
Ако бъдат премахнати половината от пропуските на държавите от еврозоната и се прилагат най-добрите практики на ОИСР в подкрепа на политиката на конкурентоспособност, БВП на еврозоната може да се увеличи с 3,75% в близките 5 години.
До момента най-големи са подобренията в областта на финансовата стабилност, но напредъкът на реформите в ключови области, като производителността, инвестициите, търговията и конкурентоспособността, е твърде бавен. Фискалната консолидация трябва да бъде придружена от реформи за повишаване на растежа. Трябва да бъдат намалени публичните разходи, вместо увеличение на данъците. И пазарите на труда трябва да станат по-гъвкави, за да се улесни създаването на работни места, както и преходът между работни места.
За да бъде в състояние да направят инвестиции от съществено за дългосрочния растеж значение, компаниите трябва да бъдат уверени, че лидерите на ЕС са се ангажирали с прилагането на политики, които поддържат конкурентоспособността и икономическата стабилност.
Държавите-членки постигнаха напредък по отношение намаляването на бюджетните дефицити. Дефицитът на ЕС падна от почти 7% от БВП през 2009 г. на по-малко от 4% през 2012 г.
Ефективните корпоративни данъчни нива намаляха през последните години, особено в Словения и Великобритания, но като цяло данъчните ставки в повечето страни-членки на ЕС остават много по-високи от тези в страните извън ЕС.
Както на национално, така и на ниво ЕС, трябва да се сведе до минимум административната тежест. Нужни са мерки, които да подкрепят засилването на конкуренцията на пазарите, вкл. чрез завършване на единния пазар в области като услуги, енергетика, цифровизация и др., което може да даде тласък за икономическия растеж, производителността и създаването на работни места. Ние трябва да се уверим, че политическите мерки в областта на енергетиката и промените в климата ще позволят на европейските фирми да бъдат конкурентоспособни на международните пазари.
Разходите за изследвания и развитие остават заседнали на около 2% от БВП в ЕС, което е значително по-ниско от САЩ и Япония. Те трябва да се увеличат и да достигнат до 3% от БВП. Иновационните политики трябва да бъдат повече ориентирани към бизнеса, тъй като в повечето европейски страни ключовите умения на заетите сега значително изостават от най-добре представящите се азиатски икономики. Именно затова, трябва да бъде приоритет насърчаването на науката и технологиите, инженерните и математическите учебни програми в началното образование и ученето през целия живот, с особена роля на университетите, за да се постигне световен резултат от обучението. В България разходите за иновации са само 0.6% от БВП.
Лихвените проценти по банковите заеми за предприятията са най-силно увеличени в страните от еврозоната, което води до растящи държавни разходи по обслужване на заемите. Желанието на банките да предоставят кредити на малките и средни предприятия също се влоши през последните 18 месеца. С цел да се позволи на бизнеса да направи инвестициите, които са необходими за постигане на възстановяването, е необходима нова регулация на финансовите услуги, която да намери правилния баланс между увеличаването на финансовата стабилност и необходимостта да се гарантира, че дружествата са в състояние да получат достъп до финансиране при разумни условия.
Къде се намира България според изследването? Страната ни е 4-та по това, колко малки са текущите данъчни приходи, като дял от БВП – само 28%. Освен това българската държава е 6-та по бюджетен дефицит, втора по малък публичен дълг – 19% от БВП, към края на 2012 г. Средната ефективна данъчна ставка в страната е най-ниската в Европа. Въпреки това към края на миналата година България пада с 3 места надолу в класацията за административна данъчна тежест, като по този показател е последна в ЕС /колкото по-малка е тежестта, толкова по-високо място заема дадена държава/.

Финанси