Европа остана без германския двигател

Германската икономика забавя оборотите и това е съвсем естествено след силното възстановяване на страната от финансовата криза през 2008 г., но означава, че вече няма двигател, който да дърпа цяла Европа напред.

Със забавянето на растежа, проблемите пред които е изправена Германия – от кризата в Украйна до растящите разходи за енергия – ще окажат влияние и отвъд нейните граници, пише Financial Times.

Над 6000 германски компании, които правят бизнес в Русия и свързаните с тях дружества са под заплахата на санкциите, които постоянно разширяват обхвата си. А руските контрамерки, като забраната за внос на храни от Европейския съюз, вече имат негативен ефект върху германските фермери.

Според главния изпълнителен директор на Siemens, геополитическото напрежение в момента представлява „сериозен риск“ за растежа на Европа през тази и следващите години.

Очакваше се 2014 г. да бъде силна за най-голямата икономика в Европа, която дава почти една трета от брутния вътрешен продукт на еврозоната, но сега изглежда, че тя ще бъде в най-добрия случай посредствена. През второто тримесечие БВП на Германия изненадващо се сви с 0.2%, което накара икономистите да намалят очакванията си за растежа през цялата година от 2% на 1.5%.

Германия е експортно ориентирана икономика и отдавна е модел за останалата част от Европа. Но очевидно, нейната сила е криела дългосрочни уязвимости, които заплашват да спрат двигателя на еврозоната.

Очакваше се евентуалното забавяне на германската икономика да съвпадне с възстановяването на засегнатите от дълговата криза държави. Но нещата не се случват точно така.

През август Европейската централна банка не посмя да стартира дълго очакваните мерки за количествени улеснения, въпреки че еврозоната регистрира нулев икономически растеж през второто тримесечие. Тази седмица изглежда, че ЕЦБ вече няма друг избор освен да пусне печатницата за пари.

Забавянето на Германия не е само заради кризата в Украйна. То се дължи на проблемите на развиващите се пазари, като Бразилия и засилващата се конкуренция от Китай и възраждащата се промишленост на САЩ.

В самата Германия бизнесът е притеснен от високи енергийни разходи, недостиг на квалифицирана работна ръка, рушаща се инфраструктура и бюрократични препятствия.

Последните ходове на Меркел, като въвеждането на задължителна минимална работна заплата, доведоха до увеличаване на случаите на ранно пенсиониране и засилиха социалната тежест за икономиката.

Въпреки всичко това, икономиката на Германия е в добра форма, просто се нуждае от изпускане на парата. Ако се сбъднат очакванията за ръст от 1.5% през тази година, тя ще нарасне с 10% спрямо нивата отпреди кризата. Германският износ надхвърли 1.1 трилиона евро, като по този показател страната се нарежда на трето място в света след Китай и САЩ.

Както публичните, така и частните финанси са стабилни. Догодина се планира нулев бюджетен дефицит. Задлъжнялостта на домакинствата намалява, а потреблението расте, макар и бавно.

Но това вече не е достатъчно, за да движи цялата европейска икономика напред. Еврозоната спешно се нуждае от нов двигател на растежа.