Европа разлюбва Бойко Борисов

Старата блудница Европа разлюбва Бойко Борисов, но не от ревност заради неговата фаворитка Румяна Желева, а от пресметливост. Докато се взираме в комисарското шоу на външната ни министърка, нито тя, нито премиерът меценат, ни дават знак, че джобът ни пак се прокъсва.

Ден след злополучния кастинг на Желева в Брюксел оттам дойде закъсняло писмо с дата 8 януари 2010 г., подписано от Дирк Анер – генерален директор на Генерална дирекция „Регионална политика“ в Еврокомисията (ЕК).
Ако тройната коалиция бе още на власт, името Дирк Анер щеше да я втресе, защото нищо добро не е видяла от него. Той бе първият служител в ЕК, който й писа през януари 2008 г., че спира пари по програма ИСПА заради аферата в пътния фонд „Батко плаща на Братко“. Половин година по-късно пак той докара до истерия управляващата троица, като й писа, че спирането на парите се отнася не само до остатъчните 140 млн. евро от предприсъединителната програма, но и до парите за пътища по Оперативна програма „Транспорт“, възлизащи на повече от 1 млрд. евро. Шокът тогава бе толкова силен, че бившият министър на транспорта Петър Мутафчиев отказа да повярва на писмото, появило се и във в. „Сега“, и се захвана да търси неточности в превода. Но не ги намери, както и не намери влезлите вече във фризера пари.
„На тях им ги спират, а на мен ми ги пускат“, обичаше да казва през последните месеци премиерът Бойко Борисов, след като Брюксел вдигна забраните над фондовете за България като жест на добра воля към неговото правителство, което обеща да не бъде като предишното. Сега обаче се очертава нова картина, която премиерът, ако има кураж, може да резюмира скоро така: „На тях им спряха 1 милиард, на мен – 2“
Писмото на Дирк Анер отправя предупреждение, че ако до края на януари правителството не му даде отчет по проектите за опазване на околната среда, който Брюксел е изискал още преди половин година, „службите на Комисията ще разгледат спиране на финансирането по цялата оперативна програма“. Или казано иначе – ако не се поправите до две седмици, замразяваме над 1.8 млрд. евро.
Старата болест на българските чиновници – да усукват, да се спотайват до последния момент и в крайна сметка да не вършат работа, видимо е прихваната и от новите управляващи. Дирк Анер е писал на 26 юни 2009 г. до бившия министър на околната среда Джевдет Чакъров, а неговата наследничка Нонка Караджова е решила, че тази кореспонденция не я засяга. Само че Брюксел очаква отговор не точно от Чакъров или Караджова, а от България, която не си е сменила името, като си е избрала друго правителство. Борисов трябва да знае, че ако България все още има нещо, с което да се гордее в Европа, това е, че не си е сменяла името, откакто е основана от Аспарух. Другите са се казвали как ли не през вековете. Всички грехове на предишната власт трябва да се изкупуват от следващата, а тя, ако иска, може да търси сметка на бившите министри. През миналото лято бяха отменени две процедури за набиране на проекти за малките общини с население от 2000 до 10 000 души, възлизащи на 600 млн. евро, и тогава Министерството на околната среда и водите се оправда, че не му достигат човешки ресурси. Нали дойдоха нови – какво свършиха?
За годините откакто следи България Дирк Анер изглежда е започнал да схваща, че ръководните среди си предават една и съща зараза.Проблемите са сходни в почти всички сектори. Писмото дава за пример Министерството на икономиката, което е пуснало до Брюксел „нова серия нефокусирани и нестратегически проекти за безвъзмездно финансиране“, показващи неспособност да се отсее зърното от плявата. „Личи нуждата от сериозно преосмисляне в това министерство на пътищата, по които се отпуска европейско финансиране“, пише Дирк Анер и сякаш повтаря наставленията на бившия премиер Симеон Сакскобургготски за смяната на чипа.
Тревожно е, че дори големите проекти като завода за боклук в София и магистрала „Тракия“ служат само за управленско самохвалство. Дирк Анер е изумен, че за тях са обявени търгове, но формулярите, с които се кандидатства за европейско финансиране, „още не са представени на Комисията“. Хитрината на властите да отчитат успехи на хартия е хваната от бдителния брюкселски еврократ. „Вниманието се фокусира върху сключването на договори, но сега трябва да се насочи към плащанията, пише той и продължава: Тук картината е най-проблематична, защото плащанията възлизат едва на 1.07% от наличните европейски фондове. Казано накратко, за три години през 7-годишния програмен период само 1% от фондовете е достигнал до получателите. Този резултат определено е недостатъчен, за да има значително влияние върху икономиката по време на криза.“ Ето как един чужденец се опитва да ни отвори очите и да ни накара да се наведем и вземем парите, по които газим откакто са ни пуснали на европейския път. И се чуди, че не си правим труда дори в условията на криза.
Какво да се прави? Без да е длъжен, германецът Анер ни дава полезни съвети
Първо отбелязва, че не бива да се пилеят кадри, които могат да работят. Той пише, че за година и половина са се сменили три ръководства на одитиращия орган по еврофондовете. „Настана време да се стабилизира сериозно тази служба“. Второ, да се накажат виновните и да се промени маниерът на работа. „Важно е не само да се открият грешките, нередностите и измамите, но също така да се вземат поправителни мерки в необходимия срок“, изтъква той, защото вероятно не знае българската пословица „Куче влачи – диря няма“.
И за да приземи премиера Борисов, който напоследък хвъркаше безгрижно из европейските висини, му казва как неговото управление изглежда от Брюксел: „В момента отбелязваме забавяне в дори най-напредналите оперативни програми, и по-специално в „Регионално развитие“, като този факт изглежда не би трябвало да се свързва само с политическата промяна миналото лято, а с по-широката липса на достатъчен брой и достатъчно подготвени човешки кадри“. Какво стана с банката „Кадри“ на ГЕРБ, която щеше да смени предишните некадърници? Щом тъй харесваната от премиера министърка на външните работи се провали шумно на изпита си в Брюксел, не би трябвало да очакваме повече от чиновниците на средно и по-ниско равнище. Може би е вярно, че около високите дървета растат само храсти.

Светослав Терзиев, в-к „Сега“