Златното правило в българската дипломация

Иван Башев

Златното правило в българската дипломация е: Не допускай две балкански държави да се съюзят против България.

Някогашният външен министър Иван Башев не го беше формулирал точно така, а – България да се стреми към добри отношения с всички свои съседи и да избягва едновременни спорове с повече от един съсед. Тази цел беше трудно постижима в сложната обстановка на Балканите, характеризираща се с междублокови и междусъседски вражди.
Мисля, че целта е по-постижима, откакто България влезе в ЕС. Но се боя, че някои български националисти се отнасят лекомислено към златното правило. Те излизат с основателни, но неумно предявени претенции към съседни на България страни. Например към Турция: Ще ви блокираме кандидатурата за ЕС, ако не платите имотите на изселените българи. Например към Македония: Ще ви блокираме за ЕС, ако не прекратите противобългарското злобеене.
По-скоро по стечение на обстоятелствата, отколкото заслужено, България бе допусната в ЕС. Пъченето срещу съседи: „Ние можем да ви спрем“ не е бонтон. Неумна беше и идеята за национален референдум да има ли емисия новини на турски език в националната българска телевизия. Това е незрялостта на политическите скорозрейки. Надявам се Божидар Димитров, Волен Сидеров и претендиращите да са приемници на ВМРО да съзреят политически и да не правят повече неумни внушения на премиера Бойко Борисов, който – струва ми се – също е политическа скорозрейка.
Аз не съм уверен, че Турция ще влезе в ЕС. Но, ако тя не влезе, то няма да е поради български ултиматум за турското неизпълнение на Ангорската спогодба от 1925. Не съм уверен, че Македония ще влезе в ЕС в сегашните си граници и го казвам със съпричастие, понеже и в сегашните граници на България не съм уверен. Вярно, Желю Желев го наградиха с македонски орден (нали България първа призна Македония). Но това не слага кръст на македонските противобългарски настроения. Те са били насаждани повече от половин век и датират от времето на Сталин, Тито, Георги Димитров и Коминтерна, когато България нямаше и не можеше да има своя външна политика, камо ли да прилага златното правило.
И все пак, във втората половина на ХХ век Иван Башев сполучи да прокара българска политика на златното правило. Ето как стана това:
През 1953 Югославия, Гърция и Турция сключиха Балканския пакт. Макар че той не беше обявен като пакт срещу България, той бе замислен като пакт против България. Балканският пакт бе за военнополитическо сътрудничество – де факто една стена, ограждаща България от три страни.
Сетне външният министър Иван Башев излезе с контра-предложение за договор за ненападение между всички държави на Балканския полуостров. Москва и Вашингтон посрещнаха хладно контра-предложението на Башев, смятайки го за нереалистично.
Вашингтон се оказа по-маневрен от Москва. През 1963 държавният секретар на САЩ Дийн Ръск – тъкмо поради хладното отношение на Москва към контра-предложението на Башев – видя в него нищожна наченка на българска самостоятелност от Москва, но все пак някаква наченка и поиска да я насърчи. Той даде знак, че няма да противостои на контра-предложението на Башев.
През 1967 военните в Гърция направиха преврат (и управляваха до 1974). Москва и Вашингтон ги наричаха „черните полковници“. Тогава гръцките военни дежуряха по пазарищата някой търговец да не вдигне цените (както сега Уго Чавес във Венесуела хвърля армията срещу инфлацията). Така или иначе гръцката хунта беше в световна политическа изолация и дипломатическа карантина.
Още на 24 февруари 1947 Лондон бе спрял помощта за Гърция. От 1944 в Гърция се водеше гражданска война. Гръцките партизани получаваха подкрепа през Югославия и България и бяха на път да свалят роялисткото правителство, реставрирано от Англия. През Кавказ Сталин напираше към Турция. Президентът на САЩ Хари Труман противодейства. „Доктрината Труман“ беше $400 млн. за Гърция и Турция (не мога да изчисля днешния им еквивалент, но мисля, че е милиарди).
На 7-8 май 1970 в Атина Иван Башев разговарял с гръцкия външен министър Панайотис Пипинелис, единствения цивилен сред полковниците. Преди срещата Башев казал на българите, които го съпровождали на разговори в Кайро, да си вървят в София. Той полетял към Атина заедно с моя съученик Иван Гарвалов, който на младини се добираше до печатното BBC digest и после го даваше на мен, после стана преводач в ООН, после дипломат. Гарвалов присъствал на срещата Башев и Пипинелис, но не превеждал. Башев и Пипинелис разговаряли на английски, после на френски (Башев владееше и немски, и руски). Портиерите в големите хотели също говорят много езици, но Башев е бил способен да разговаря за неща като атараксията и калогатията, защото имал широки интереси и дълбоки познания за историята на философията и на изящните изкуства, особено на живописта.
Когато пък веднъж френският външен министър Кув дьо Мюрвил го изпращал на летището, фоторепортерите ги заснели как си говорят и френски вестник със заядливо възхищение написа под снимката: Двама елегантни щъркели… Понеже двамата бяха стройни и дългокраки.
Осанката и поведението на Башев не се вписваха в българската политическа среда, където шегичките бяха: „Ама си църен, та църен, как те майка роди толкова църен!“, казвал българинът на африканеца, който му връчвал акредитивните си писма, а преводачката превеждала „Негово превъзходителство приветства във ваше лице установяването на дипломатически отношения между нашите два народа“. Зная такива случаи от жена ми, която беше преводачка.
Постигнаха се договорености за свързване на електроенергийните системи на България и Гърция, за водите на Струма, Места и Марица, за българска зона в Солунското пристанище.
Общо 12 спогодби. Аз имам резерви единствено към спогодбата за преработка на гръцки руди в български флотационни фабрики. В Турция Башев тактично издейства статут на българските църковни имоти в Одрин и Цариград и определяне на българската Черноморска икономическа зона по талвега на Резовска река, чието течение турците пренасочваха, за да имат по-голям дял от Черно море.
Невписващият се в тогавашната политическа среда Башев не доживя политическия си залез. На няколкостотин крачки от хижата „Щастливеца“ („Алеко“) в една непрогледна мъгла бялата смърт го отнесе.
Нямам илюзии, че някой от сегашните персонажи на българската политическа сцена ще достигне неговото равнище. Само едно искам от тях: да запомнят златното правило.
То не съществувало в началото на ХХ век, когато България воювала с кой ли не едновременно и последователно (Балкански и Междусъюзнически войни) и после пеела „Съюзници, разбойници..“. Златното правило не съществуваше, когато царство България обяви война на САЩ и Англия в замяна на територии, някои от които нарече „новите земи“ (например островите Тасос и Самотраки, които никога не са били български). Златното правило не се съблюдаваше при Фердинанд, Борис III, Вълко Червенков, Тодор Живков. Между тях – не се смейте! – има общо. Те вярваха, че външната политика е тяхна грижа, докато работата на външния министър е да ги обслужва. А външният министър Иван Башев съумя да приложи златното правило. То е просто. Скорозрейките, колкото и да са под равнището на Башев, биха могли да го съблюдават.

Дмитри Иванов, в-к „Сега“