Европа трябва да се поучи от горчивия урок на Япония

Ако Европа бавно, но сигурно, се превръща в следващата Япония, то еврозоната вероятно ще се нуждае от собствена версия на „Абеномиката“.

През миналата седмица японският премиер Шиндзо Абе заяви, че страната отново ще предприеме действия за повишаване на слабия растеж. В същото време и в Европа се разгорещява дебатът за това дали и еврозоната не изпада в подобна дългосрочна парализа, като страната на Абе.

Фактът, че икономиката на еврозоната с огромна мъка се изправя на краката си и е все по-зависима от парите от други страни, хвърля сянка върху перспективите за растеж в световен мащаб. Състоящата се от 18 страни членки валутна зона с икономическа продукция от повече от 9 трлн. евро има твърде голяма тежест, за да не съществува опасност да повлече и други надолу със себе си.

Но доколко полезно е сравнение с Япония, която през последните две десетилетия имаше годишен темп на ръст на икономиката от около един процент? До каква степен еднакви са проблемите и възможните средства за защита? Както е известно, от 1990 г. насам Япония е в дефлация, поради което потребителите и предприятията отлагат своите разходи, а оттук и растежът остава слаб.

Засега няма опасност еврозоната да бъде въвлечена в този порочен кръг. Както заплатите, така и инфлационните очаквания в Европа – двата основни фактора, от които зависят бъдещите цени, са по-стабилни, отколкото в Япония през 1990-те.

Това е далече не означава, че положението с инфлацията в еврозоната е розово. Инфлацията и през юни възлиза на оскъдните 0,5 на сто на годишна база. Това е далеч под целта на Европейската централна банка от близо два процента. Твърде ниската инфлация в еврозоната затруднява страни в криза като Гърция, Испания и Италия да намалят цените и оперативните разходи в сравнение с Германия, като в същото време намалят своите високи публични или частни дългове. Този тренд освен това е причина за увеличаване на цената на заемите за бизнеса и затрудняване на инвестициите.

Япония започна да усеща вредните ефекти на дефлацията през 1998 г., около седем години след началото на икономическия спад в страната. Откакто световната финансова криза удари еврозоната, отминаха шест години. В случай че нов удар – подобен на азиатската криза от 1997 г., обхване еврозоната, Европа може да се завърти в икономическата бездна, твърдят някои икономисти.

„Може би се намираме само на един шок от реалната дефлация“, казва Мартин ван Влиет, икономист за еврозоната в холандската банка ING. Ван Влиет прави сравнение на двете изгубени десетилетия в Япония и мудното възстановяване на еврозоната след кризата въз основа на последните икономически данни. И установява, че състоянието на общото европейско валутно пространство в някои отношения е по-зле, отколкото в Япония. Икономическите резултати и заетостта в еврозоната отчитат далеч по-драматичен спад, отколкото тези в Япония.

В Япония икономическата активност се е забавила, но като цяло тя продължава да расте. Коригираният спрямо дефлацията брутен вътрешен продукт на глава от населението се увеличава с разумни темпове, особено през първото десетилетие на века. А по европейските или американските стандарти равнището на заетост остава високо.

Европа таи надежда заради факта, че демографският проблем на региона не е толкова драматичен, колкото този в Япония. Наистина – броят на хората в трудоспособна възраст в еврозоната спада, а това има отрицателно въздействие върху потребителското търсене, инвестициите, пенсионните фондове и публичния дълг. Но процесът на свиване ще намали наличната работна ръка в Европа през следващите десетилетия постепенно. В Япония обаче внезапното дългосрочно свиване започна през 1990 г., както е видно от наблюдения на Организацията на обединените нации. „Динамиката на населението не е толкова лоша. Европа също така е по-отворена към имигрантите, отколкото е Япония“, казва Кен Рогоф, професор по икономика в Харвардския университет.

Най-силните паралели вероятно възникват по отношение на политическата парализа. Повече от едно десетилетие нито японското правителство, нито централната банка на страната успяваха да се решат да предприемат решителни действия. Те позволиха проблемите на японския банков сектор да набъбнат незабелязано, а дефлацията да се настани в страната. В крайна сметка в японското общество се насади убеждението, че неразположението вече не може да се излекува. Проблемът бе не просто дефлацията сама по себе си, а „манталитетът на дефлацията“ на японците, който е довел до продължаваща сдържаност и предпазливост, поясни тогавашният управител на Японската централна банка Харухико Курода.

Със своите прочути „три стрели“ японският премиер Шиндзо Абе предизвика нервност и в еврозоната. Абе има предвид с това от една страна агресивни монетарни стимули за повишаване на инфлацията и на настроението сред икономическите участници. На второ място той има за цел увеличаване на публичните инвестиции за стимулиране на търсенето. А третата стрела трябва да премахне бюрократичните пречки пред пазара на труда, за да се повиши производителността и дългосрочният растеж.

Все още е твърде рано да се каже дали първите два елемента на стратегията ще имат постоянен ефект, и колко амбициозна ще бъде третата част. Критиците твърдят, че продължаващите икономически стимули биха могли да увеличат риска от бъдеща дългова криза, ако Япония успява да финансира своя все по-нарастващ национален дълг само с безгранично печатане на пари.

Последователи на Абе твърдят, че от подхода на японското правителство би могла да се възползва и Европа. Идеята за „координиран натиск между паричната политика, фискалната политика и структурните реформи е достойна за възхищение и може да се прилага и в Европа“, казва Адам Позен, директор на непартийния Институт за международна икономика Peterson във Вашингтон.

Според Рогоф високото ниво на публичния дълг в много страни от еврозоната оставя малко място за големи инвестиции. Като цял държавният дълг в еврозоната е по-нисък от този на Япония. Но неотдавнашната криза в Европа доведе до по-голяма уязвимост на националните облигационни пазари, които бяха ограничени от единната валута.