Европейската централна банка не вижда опасност от дефлация в страните на Евросъюза

ЕЦБ очаква подобряване на конюнктурата и ускоряване на икономическия растеж в страните на Евросъюза. Тя счита, че опасенията от дефлация са неуместни и преувеличени. Под дефлация икономистите разбират порочния кръг от падащи цени и свиваща се икономика. Редица техни видни представители са на мнение, че ЕЦБ трябва да противодейства превантивно на сегашното ниско равнище на инфлация, намалявайки основния лихвен процент.

Според Президента на ЕЦБ Mario Draghi постепенното подобряване на конюнктурата ще доведе до повишаване на цените и равнището на инфлацията, макар че до края на 2016 г. то се очаква да остане под 2%. Като причини за ниското равнище на инфлацията в момента той изтъква по-ниските цени на енергоносителите, падащите цени в някои от страните-членки на Еврозоната с цел повишаване на тяхната конкурентоспособност, както и слабото съвкупно търсене, което от своя страна е обаче една от основните причини за появяване на дефлация.

Тъй като инфлацията през февруари, както през януари и декември съставляваше едва 0,8%, считаше се, че ЕЦБ ще намали основния лихвен процент. Но ЕЦБ не вижда падащи цени на широк фронт, които биха задушили конюнктурата. При това конюнктурните данни за февруари, както за водещата икономика в Европа, германската, така и за цялата Еврозона се оказаха неочаквано положителни. Затова ЕЦБ не вижда повод за по-нататъшно намаляване на лихвения процент. Той и така остава на много ниското ниво от 0,25%.

От друга страна, Mario Draghi не подценява опасността от дефлация. Според него една по-дълга фаза на ниска инфлация може да се окаже проблематична, защото при сегашния нисък основен лихвен процент трудно може да се противодейства на падащите цени с инструментите на паричната политика.

ЕЦБ ще продължи своята експанзивна парична политика, независимо от постепенното подобряване на конюнктурата. Натовареността на производствените мощности в Еврозоната е все още много ниска. Затова ЕЦБ счита за необходимо да способства за нейното повишаване чрез ниското равнище на лихвите, което дава възможност за поевтиняване на кредитите и инвестициите.

Често дискусията за опасността от дефлация в Европа пренебрегва факта, че ЕЦП обосновава своите решения на основата на средното равнище на инфлацията в Еврозоната. Този подход обаче не отчита огромните разлики в равнишето на инфлация в отделните страни-членки. Така например, инфлацията през 2013 г. в Гърция е била минус 0,8% /равнището на цените е паднало с 0,8%/, в Естония 3,4%, в Австрия 2,2% и средно по Еврозоната 1,5%. Намаляването на цените в Гърция е желано и необходимо, защото това ще способства за повишаване на конкурентоспособността на гръцката икономика и в крайна сметка за нейното оздравяване. За опасност от дефлация не може да става и дума. Съвсем друга е картината в Естония и в Австрия, където следва да се предприемат мерки за ограничаване на инфлацията.

При изчисляването на равнището на инфлацията в страните-членки на Еврозоната се вземат под внимание цените за гориво и отопление /пазарната кошница за определяне на инфлацията в САЩ не ги включва/. По такъв начин страните-членки с висока зависимост от вноса на горива, каквато например е Австрия, отчитат значително по-високо равнище на инфлация.

Според Draghi икономиката на Еврозоната през настоящата година ще нарастне с 1,2%. През декември 2013 прогнозата беше за 1,1%.

За 2015 г. ЕЦБ предвижда ръст от 1,5%, а за 2016 г. той ще се ускори на 1,8%. Инфлацията ще достигне 1,0%, през 2015 г. тя ще се увеличи на 1,3% и през 2016 г. на 1,5%.

Конюнктурното оживление ще доведе и до укрепване на курса на еврото по отношение на долара и другите водещи валути.

Томас Тилман, март 2014 г.