Европейски страхове подтиснаха пазарите, петролът поевтинява

Новите глобални наредби, конкуренцията и технологиите променят пазарната екосистема, като засягат банки, брокери, мениджъри на риска, клирингови къщи, мениджъри на активи и фондовите борси по света.
След като изненадващо високата инфлация в Германия и плановете за въвеждане на такси върху финансовите транзакции имаха негативен ефект в Европа, днес американските фондови индекси тръгнаха нагоре в началото на сесията, подкрепени от недотам лошите данни за поръчките на стоки за дълготрайна употреба и от антиволатилните мерки планирани от Комисията по ценните книжа и борсите.
Поръчките на стоки с дълготрайна употреба в САЩ са намалели през август с 0.1% при очаквания за увеличение. Ако погледнем по-внимателно данните се вижда, че спадът се дължи на силното свиване на поръчките за моторни превозни средства и на военните поръчки, които падат съответно с 8.5% и с 5.7%. Тези две категории зависят най-вече от държавата и от сезонни фактори. За сметка на това поръчките на основни стоки, които се отчитат при изчислението на брутния вътрешен продукт нарастват с 2.8%.
Другата позитивна за пазара новина идва от Комисията по ценните книжа и борсите която планира да ограничи волатилността на търговията на фондовите пазари, като промени правилата за прекъсване на търговията, приети през октомври 1988 г. Освен това основният индекс за измерване на спад на пазара вече ще е широкият S&P 500, а не DJIA.
Основният позитивен елемент продължава да се дължи на ниските цени на акциите, след като през миналата седмица американските запри изтриха за 4 дни 1 трилион долара от пазарната си капитализация. Така стойността на компаниите в S&P 500 достигна 12.4 пъти размера на печалбите им. Този коефициент P/E е с 4.4 процентни пункта под средното ниво за последните 30 години.
Но след два дни на поскъпване на акциите несигурността на инвеститорите отново нараства. Притесненията са свързани печалбите на финансовия сектор, които ще бъдат ерозирани от новите такси върху финансовите транзакции в Европа. Опасенията за рецесия в еврозоната се отразяват на компаниите с експозиции на европейските пазари.
Така в първия час на сесията Dow е нагоре с 0.21% до 11 214 пункта. Технологичният индекс Nasdaq пада с 0.26%, до 2 540 пункта, а S&P 500 губи 0.25%, до 1 173 пункта.
Еврото продължава да поскъпва спрямо долара, но само с 0.06%, до 1.3597 EUR/USD, докато доларовият индекс на Nasdaq вече пада с 0.144%, до 77.688, най-вече заради поевтиняването на американските пари срещу азиатската резервна валута с 0.44%, до 76.4700 йени.
Отчетеният днес ръст на петролните запаси на американските компании с 1.9 млн. барела през миналата седмица оказва натиск върху цената на нефтените фючърси, като барел сорт WTI с доставка през ноември поевтинява с 1.61%, до 83.06 долара.
Не дълго, след като апетитът за риск завладя Европа, страховете отново нараснаха, подкрепени от предварителните данни за инфлацията в Германия.
Потребителските цени в най-голямата европейска икономика се покачват през септември с 2.8% на годишна база, което е най-силният им ръст за последните три години. Спрямо август цените са нараснали с 0.1%.
Силните инфлационни очаквания означават, че Берлин ще окаже натиск върху ЕЦБ за повишаване на лихвените нива, за да се запази „ценовата стабилност“ в еврозоната. Това в ситуация на забавен растеж, който е нулев във втората по големина европейска икономика, Франция, ще окаже допълнителен натиск върху потреблението и съответно върху печалбите на компаниите.
В последните дни се засилиха спекулациите, че още на следващото събрание на борда на Европейската централна банка ще бъде взето решение за понижаване на лихвените нива. Новите данни правят този сценарии твърде малко вероятен.
Така след кратък позитивен импулс европейските индекси отново падат. В Лондон FTSE 100 е надолу с 0.57%, до 5 264 пункта. Най-продавани продължават да са банките, но бягството от риск се разпространи и към другите сектори, тъй като еврозоната е основен експортен пазар за британските стоки и услуги.
В Париж CAC 40 се понижава с 0.46%, до 3 009 пункта, а във Франкфурт DAX е надолу с 0.03%, до 5 625 пункта.
Еврото е под натиск от спада на апетита за риск на фондовите пазари, но получава подкрепа от данните за инфлацията в най-голямата европейска икономика и поскъпва с 0.22%, до 1.3619 долара.
14:00 часа
След като в началото на днешната сесия европейските борси бяха ударени от призива на председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу за налагането на данък върху финансовите транзакции, в средата на сесията алчността е на път да победи страха на инвеститорите.
Барозу съобщи пред Европарламента, че днес комисията е обсъдила предложение за данък върху финансовите сделки. Според него, след като държавите в ЕС са предоставили финансиране и гаранции в размер на 4.6 трилиона евро на банките по време на кризата, е време финансовият сектор да даде своя принос за обществото. По предварителни оценки, ако бъде приет, данъкът може да донесе приходи от 57 млрд. евро годишно.
Тази новина нанесе силен удар върху акциите на банките и борсовите оператори, които продължават да поевтиняват.
Акциите на Deutsche Boerse са надолу с 3.67%, а Deutsche Bank губи 0.74% от пазарната си капитализация. Въпреки това DAX покачва във Франкфурт с 1.08%, до 5 689 пункта. Поскъпват компаниите от повечето други индустрии, начело с фармацевтичните гиганти, като акциите на Bayer са нагоре с 1.98%.
Апетитът за риск нарасна първо в Лондон, но там пазарът остава под силен натиск от разпродажбите на акциите на финансовите и минните компании. Така FTSE 100 покачва с едва 0.01%, до 5 295 пункта, докато BHP Billiton поевтинява с 1.50%, а Barclays губи 1.45%.
Последни тръгнаха нагоре фондовите индекси в Париж. Водеща новина там е потвърденият днес нулев растеж на френската икономика през второто тримесечие на годината. Въпреки това ниските цени на акциите накараха инвеститорите да купуват и CAC 40 покачва с 0.80%, до 3 048 пункта, като акциите на банките и тук са под натиск.
Повишаването на апетита за риск оказва натиск върху долара в качеството му на резервна валута. Еврото поскъпва с 0.65%, до 1.3675 долара. А доларовият индекс на Nasdaq пада с 0.506%, до 77.406.
Въпреки поевтиняването на долара и апетита за риск на фондовите пазари, цената на петрола пада, макар и с малко. В Лондон сорт Брент с доставка през ноември губи 0.04%, до 107.10 долара за барел, което ясно показва, че покупките на акции не се дължат на силно позитивни икономически очаквания.
Цената на златото е в процес на консолидация. Днес тя се движи в рейндж от 40 долара, като в средата на европейската сесия металът поскъпва с 0.36%, до 1 657.50 долара за тройунция.
10:20 часа
Слуховете за разцепление на позициите в еврозоната по отношение на начина, по който да се процедира с дълговата криза, явно разколебаха инвестиращите в европейски акции. Както някои анализатори очакваха, борсите на Стария контитент отварят с понижения, които обаче може да са и следствие на прекомерните ръстове от вчера. За борсата в Лондон вторникът завърши с експлозивните 4.02% ръст; във Франкфурт DAX отскочи с 5.29%, а френският измерител реализира 5.74% покачване. Корекцията тази сутрин обаче не изглежда толкова плаха.
FTSE 100 INDEX пада с 1.03% до 5 239 пункта.  DAX INDEX се понижава с 1.04% до 5 571 пункта. CAC 40 INDEX е на зелено с 0.32% до 3 033 пункта.
Еврото притиска долара до $ 1.3599, а петролът се колебае около $ 83 за барел.
Инвеститорите се успокоиха за дълговата криза в еврозоната и повярваха, че Гърция ще получи финансирането, от което се нуждае, за да продължи да покрива плащанията си към кредитори. Все повече натежава версията, че страната ще бъде подложена на „контролиран фалит“, при който най-вече частните държатели на нейни облигации ще трябва да се простят с около 50% от вземанията си.
Тази сутрин Financial Times съобщава, че най-малко 7 държави стоят зад тази идея, начело с Германия и Холандия, докато Франция и Европейската централна банка като участник в процесите, са на различно мнение.
Въпреки, че дебатите по сглобяването на втория спасителен пакет за Гърция, а и по конструирането на Европейския пакт за финансова стабилност, който да застрахова от кризи като настоящата, продължават, и че очевидно има разцепление между страните-членки на еврозоната, тонът, с който се говори по тези въпроси вече изглежда по-кротък.
В съвместно изявление вчера германският канцлер Ангела Меркел и премиерът на Гърция Георгиус Папандреу дадоха да се разбере, че нещата вървят по план. Меркел каза, че иска Гърция да е силна и да е член на еврозоната. Германия ще подкрепя задлъжнялата страна. Премиерът Папандреу пък отговори, че ще води страната си към целите, поставени й за изпълнение в икономическата област и ще търси пътя на стабилността.
Всичко това възвърна желанието за поемане на риск от страна на играчите и те се втурнаха да купуват поевтинели акции на фондовите борси. Това за Wall Street завърши с ръстове за индексите.
DOW JONES INDUS. AVG се покачи с 1.33% до 11 190 пункта.  S&P 500 INDEX добави 1.07% до 1 175 пункта. NASDAQ COMPOSITE INDEX порасна с 1.20% до 2 546 пункта.
В Азия избиват и негативни сантименти, главно заради притеснения за глобалния растеж. Влияят им и коментарите, че европейският напън за овладяване на дълговата криза може да се окаже и неуспешен заради разцеплението в еврозоната. Това е една от причините, поради която анализатори очакват, че днешната сесия на европейските борси може би ще започне негативно.
NIKKEI 225 пада с 0.02% до 8 608 пункта.  HANG SENG INDEX се понижава с 0.90% до 17 967 пункта. CSI 300 INDEX напредва с 0.31% до 2 646 пункта.
На стоковите пазари наблюдавахме същинско рали при петрола, което доведе до поскъпване от 5.3% във вчерашната сесия. Фючърсите за лекия американски петрол с доставка през ноември спряха на $ 84.45 за барел. Това бе ефектът от очакването, че новият план за справяне с дълговата криза в еврозоната този път ще предложи дългосрочно решение. Наред с това оказа влияние и еуфорията на фондовите борси, което бе отражение на инвеститорските надежди за стабилизиране на икономиката.
В азиатската сесия обаче петролът поевтинява с $ 1.21 до $ 83.24 за барел. Сортът брент също коригира надолу со $ 108.02 за барел. Това се случва след данните за ръст на запасите от петрол в САЩ с 586 хил. барела през миналата седмица.
Във валутната търговия, по време на американската сесия доларът се понижи, като за това спомогна ралито в Европа. Анализатори коментират, че в значителна степен за случилото се вчера роля е изиграл апетитът за риск, който се е посъбудил след успокоението, че дълговата криза в Европа е на път да бъде овладяна с координираните действия не само на държавите от еврозоната. Така вчера еврото поскъпна към долара до $ 1.3607. Спрямо японската йена обаче доларът поскъпна от Y 76.62 до Y 76.71.
В азиатската сесия еврото губи част от вчерашния си напредък и отстъпва към долара до $ 1.3560. Спрямо японската йена доларът отслабва до Y 76.5250.
Златото завърши американската сесия с поскъпване от 3.6% или $ 57.70 до $ 1 652.50 за тройунция, като имаше и поскъпвания с около 80 долара или близо 5% за един ден. Към този час цената продължава да се покачва.
* Не е препоръка за вземането на инвестиционно решение!

Финанси