Еврото е в по-голяма опасност от всякога

Ако има едно нещо, за което европейските политици да са съгласни, то е, че оцеляването на еврото вече не е под заплаха. Икономиката не се справя страхотно, но най-малко, кризата е приключила.

Те не са прави, всъщност вероятността от разпадане на еврозоната сега е дори по-голяма, пише Волфганг Мюхнау във Financial Times.

Преди две години звучаха изпълнени с надежди прогнози за скорошното оздравяване на европейската икономика, но сега вече знаем, че те не могат да се сбъднат.

Еврозоната в момента не разполага със защитни механизми, за да се справи с нова икономическа депресия. И за разлика отпреди 2 години, политиците сега дори не възнамеряват да създадат подобни механизми.

Както се случва много често, истинската заплаха идва от там, където най-малко я очакват. Главното действащо лице в момента не са международните инвеститори, а „бунтовният“ електорат, който подкрепя новото поколение европейски лидери и националистически движения.

Марин Льо Пен във Франция, Бепе Грило в Италия, Пабло Иглесиас в Испания са все политически лидери, искащи техните страни да излязат от системата на еврото.

Според Мюнхау за момента избирателите в пострадалите от кризата икономики се съмняват, доколко рационално е решението за излизане от еврозоната, но ако валутният съюз отново влезе в депресия, настроенията на електората бързо ще се променят.

Що се отнася до структурните реформи. Не трябва да надценяваме тяхното значение. Благосъстоянието на Германия и реформата на пазара на труда направиха германската икономика конкурентоспособна, но не увеличиха вътрешното търсене.

Ако приложим към всички страни от еврозоната такъв подход, ефектът от реформите даже може да се окаже по-лош, защото не всяка икономика ще бъде способна да се конкурира с останалите.

Що се отнася до монетарната политика, даже ако прогнозите за увеличаване на баланса на Европейската централна банка с 1 трилион евро, които ще бъдат изхарчени за икономически стимули и количествени улеснения, се сбъднат, ситуацията няма да се промени много.

Серията от разочарования няма да доведе задължително до разпадане на еврозоната, но вероятността от продължителна стагнация е истинското доказателство за провала на следваните политики.