Еврото и неговото въвеждане в България: предпоставки и последици
Резюме
Статията разглежда въпросите, свързани с присъединяването на България към еврозоната. Авторът показва, че България покрива практически всички Маастрихтски конвергентни критерии, спира се на плюсовете и минусите от възприемането на еврото. Като основни проблеми се посочват ускоряването на инфлацията и поддържането на стабилна финансова политика.
Resume
The article deals with the problems of euro zone integration of Bulgaria. The author shows that Bulgaria meets all the Maastricht criteria. The positive and negative aspects of the implementation of the collective EU currency are discussed. The author views the inflation and the tight fiscal and monetary policy as the main problems of Bulgarian monetary integration.
Key words: euro zone, Maastricht Criteria
JEL Classification number: F36
Стартът
На 01.01.1999 г. стартира новата европейска валута – Евро. От 2002-а тя измести от обръщение паричните единици на единадесетте страни-членки на Европейския валутен съюз /ЕВС/. Иначе казано, след 1 януари 2002 г. бяха изтеглени от обръщение и престанаха да бъдат законно платежно средство валути, съществували десетилетия и столетия – германската марка, френския и белгийския франк, австрийския шилинг, ирландската лира, испанската песета, италианската лирета, португалското ескудо, финландската марка, холандския гулден – валутите на всичките 11 страни-членки на ЕВС. А те са: Германия, Франция, Италия, Испания, Холандия, Белгия, Австрия, Финландия, Португалия, Ирландия, Люксембург/малката държава не е и имала собствена валута – б.а.)
Това е първият по рода си опит в световната история, при който група държави се отказват доброволно от част от своя суверенитет – собствените си парични единици, в името на една обща, от национално управление на паричната си маса /а оттам и въздействие върху икономиката си/ и го поверяват в ръцете на една наднационална институция Европейската централна банка /ЕЦБ/. Аналози на този опит в историята има – Римската империя или СССР, но там е била въвеждана паричната единица на победителя.
Как се стигна до еврото?
Общата валута е етап от един интензивен процес на обединение, течащ в Европейския съюз. По-важните “жалони” на този процес са:
1. На 25.03.1957г. е подписан в Рим т. нар. Римски договор за създаването на Европейска икономическа общност (ЕИО), и ЕВРАТОМ. При ЕИО и изобщо Европейските договори основните цели са:
“…да стимулират икономическия растеж и да повишат жизнения стандарт, да предотвратят избухването на война и да укрепят мира и свободата за “все по-тесен съюз между народите в Европа”(1) (курсора е мой, б.а.).
2. На 01.07.1987г. влиза в сила Единният европейски акт. Той допринася за възраждането на идеята за изграждане на Икономически и паричен съюз (ИПС).
3. През м. юни 1988г. в Хановер, (ФРГ), Европейският съвет (2) възлага на комисия, оглавена от тогавашния председател на Еврокомисията Жак Делор, съставена от управителите на Централни-банки на страните-членки и от експерти в областта на паричната теория да предложат конкретни мерки за изграждане на икономическия и паричен съюз.
4. От 01.11.1993г. влиза в сила договорът за Европейския съюз, наричан Маастрихтски договор. Той създава :
А/ Гражданство на съюза,
Б/ Икономически и валутен (паричен) съюз.(3)
В/ Политически съюз.
Валутният съюз е на практика последния етап от Икономическия и паричен съюз. Любопитно е да споменем, че за старт на валутния съюз е посочена като последен срок (в Договора от Маастрихт) датата 01.01.1999 г.
Въвеждането на еврото от своя страна е третият от трите етапа, предложени от комисията Делор за изграждане на ИПС (а и залегнали в Договорите от Маастрихт). (4). За да се въведе еврото, трябва страната-членка на ЕС да покрие определени критерии, наречени
Критериите от Маастрихт
При два от петте критерия се взимат три “страни- отличнички” и останалите се равняват по тях.
1/. Ценова стабилност. Инфлацията на страните-кандидатки не могат да надвишават с повече от 1.5 пункта тази на “отличниците”.
2/. Бюджетен дефицит не повече от 3% спрямо брутния вътрешен продукт /БВП/.
3/. Държавен дълг не повече от 60% от БВП
4/. Лихвени равнища – не по високи от 2 пункта спрямо “отличниците”.
5/. Стабилни обменни курсове със страните-членки на европейската валутна система без едностранни девалвации на националната валута.
Тези критерии породиха немалко главоболия на страните-кандидатки за ЕВС /на практика всички без Обединеното кралство/, защото повечето страни-членки на ЕС не отговаряха на един или повече от тях, в повечето случаи драстично. Това наложи почти всички страни-членки на ЕС да се подложат на “диети”, за да влязат в “тесния костюм” от критерии за членство в ЕВС.
Магическият триъгълник
Тогава за пръв път се заговори за т. нар. “Магически триъгълник”, на трите върха на който са “Максимален брой страни”, “Строгост на критериите”, “Начална дата /старт/ на ЕВС”. Проблемът беше, че не могат да се изпълнят трите “върха” взети заедно. Т. е. ако трябва да се спази началната дата на ЕВС и строгост на критериите, то в ЕВС не биха могли да влязат максимален брой страни – иначе казано биха влязли само Германия, Франция, Финландия и Люксембуг, което би обезсмислило съществуването на ЕВС. Ако пък се изчака максимален брой страни да изпълнят цялата строгост на критериите, то не би могло да се стартира както е предвидено в договора от Маастрихт, а по-късно. В крайна сметка се възприе схващането, че критериите за членство няма да се прилагат максимално строго /главно по отношение на показателя “дълг към БВП”, стига страната да върви към редуцирането му/, за да могат максимален брой страни навреме да стартират в ЕВС. Така се стигна до фрапиращи прецеденти като Италия и Белгия, влязли в Евросъюза с дълг от 120% спрямо техния БВП.
Предпоставки за въвеждането на еврото в България
Предпоставките биха могли да се разделят на две големи групи. Първата група – това са икономическите предпоставки – т.е. доколко са налице обективните икономически условия за членство на България в Европейския валутен съюз. Втората група предпоставки – това са политическите. Доколко в държавата-членка има политическа воля това да стане. И тук веднага изниква примерът на Великобритания. През 1998 г., преди старта на общата валута, Обединеното кралство покриваше всички критерии за членство, по всеки от тях, до един, беше абсолютен “отличник”, като се справяше по-добре дори от главните страни – инициаторки. Ако дългът на Германия през 1998 г. като процент от БВП беше 61,7%, то на Великобритания беше 51,2% – при референтна стойност от 60%; докато Франция през 1997 г. имаше бюджетен дефицит от 3%, при референтна стойност 3%, то Великобритания имаше “само” 1,9%. Въпреки това Великобритания не пожела да членува в ЕВС.
Може би една от най-важните икономически предпоставки, това е степента на търговия със страните от ЕС, и по-специално с тези от Еврозоната. Това ни дава информация и за наличието на икономически интеграционни отношения (например доставки на материали или полуготова продукция от държава-членка на ЕС -междинна обработка в България – изпращане на краен клиент от ЕС); съществуването на валутен риск, и др.
През 2004 г. вносът на България е за 10 711,8 млн. евро, а износът 7993,9 млн. евро.(6). От износа 4330,2 млн. евро са за петнадесетте страни от ЕС.(7). От вноса 5596,5 млн. евро са от петнадесетте страни от ЕС (8), което съотнесено към 10 711,8 млн. евро прави 52,25%. Иначе казано, повече от половината от търговията на България е с 15-те страни от ЕС.
Изпълняваме ли критериите от Маастрихт?
По първия критерий – ценова стабилност България не се справя достатъчно добре. При референтна стойност от 3% при старта на ЕПС през 1999 г., а за периода 2002-2004 г. и под 3%, България за 2004 г. има средногодишна инфлация от 6,1%. (9). По втория критерий – бюджетен дефицит спрямо БВП, трябва да отбележим, че от въвеждането на валутен борд през 1997 г. България следва традиционно политика на ниски бюджетни дефицити. По този въпрос ще цитирам отново БНБ: “…Към края на 2004 г. първичният излишък (в бюджета – б.а.) достигна до 3,6% от БВП, а касовият излишък достигна до 1,7% от БВП.”(10). Т.е. с изпълнението на този критерий нямаме проблем.
По третия критерий – правителствен дълг като процент от БВП, България също е в рамките на референтната стойност. По данни на БНБ за 2004 г., цитирам: “Съотношението на държавния и държавно-гарантиран дълг към БВП спадна с 7,2 процентни пункта и в края на годината е 40,9%.”(11).
По четвъртия критерий – лихвени равнища, при старта на ЕПС през 1999 г. референтната стойност беше 7,6% на годишна база. (12). Към 2004г. референтната стойност е малко под 7%. Дългосрочните лихвени проценти за 2004г. в България са малко над 5%. (13).
Критерий №5 – стабилни обменни курсове със страните-членки, България изпълнява много добре. Както знаем, от въвеждането на валутния борд през 1997г., левът беше фиксиран към германската марка. От 01.01.1999 г., със старта на ЕПС, фиксирането се разпростря и към десетте валути на всичките 11 страни-членки. След въвеждането на евро-то, курсът автоматично беше префиксиран. Така, от над седем години на практика България поддържа не само стабилни, но и фиксирани обменни курсове със страните-членки.
Политически предпоставки
Към втората група предпоставки за членство в ЕПС и въвеждането на еврото спадат политическите предпоставки – дали в страна има политическа воля за въвеждане на еврото. През 2005г. управителя на БНБ от името на БНБ и министъра на финансите, от името на Министерски съвет подписаха споразумение за въвеждане на еврото в Република България. В него изрично пише: “При изпълнение на ангажиментите, заложени в настоящето споразумение, очакваме през втората половина на 2009 г. или на 1 януари 2010 г. България да се присъедини към еврозоната, а БНБ – към евросистемата.”(14).
За целта, БНБ и правителството поемат определени ангажименти. Ето и по-важните от тях:
“1. Запазване на режима на паричен съвет до влизане в еврозоната при съществуващото равнище на фиксиран валутен курс на българския лев в съотношение 1.95583 лева за едно евро;
2. Едностранен ангажимент от страна на българското правителство и БНБ по време на ВМ ІІ (15) Република България да не използва възможностите за промяна в режима на валутния курс;
……..
4. Въвеждане на еврото като национална парична единица от момента на влизане в еврозоната…”(16).
На 9 септември 2004 г., с Решение № 103 на Управителния съвет, приема: “Стратегия за развитие на Българската народна банка 2004-2009г.“ В документа се посочва изрично, цитирам: ”Позицията на БНБ е, че България следва да се присъедини към ERM II непосредствено след членството в ЕС, като се ангажира едностранно да поддържа паричния съвет до членството в Еврозоната при запазване на съществуващото разменно съотношение от 1.95583 лева за едно евро.”(17).
От всичко това следва да заключим, че по отношение на политическите предпоставки е налице волята и желанието България да въведе еврото в първия възможен момент след присъединяването си към ЕС, а именнно през 2009г.
Последиците от въвеждането на еврото в България
Съвсем естествено членството на България в ЕПС и произтичащото от това въвеждане на еврото има предимства, но и недостатъци. Членството на България в ЕПС има следните предимства:
1. Еврозоната прави лесна съпоставката на цени, стоки, заплати и др. в рамките на отделните страни-членки.
2. България се присъединява към еврозона, в която към датата на своя старт има общо население 291 милиона души и формира 18% от световния БВП /Брутен вътрешен продукт/.
3. Спестяват се трансакционни разходи на домакинствата и фирмите при търговията и взаимоотношенията със страните –членки на Еврозоната.
4. Премахва се валутният риск между основни външнотърговски партньори на България, между които Германия, Италия, Гърция.
5. Премахва се валутния риск между основни чуждестранни инвеститори у нас, между които Германия, Белгия, Италия, Гърция.
6. Допълнително ще стимулира търговията между България и страните-членки на ИПС, поради липса на валутен риск.
Към недостатъците може да се причислят следните точки:
1. Може да се очаква, както и в останалите страни-членки на ЕС, въвели еврото, първоначален скок на цените и инфлацията. Така например в Германия, при въвеждането на еврото през 2002 г. се наблюдаваше скок на цените на хранителните стоки и от първа необходимост с 24%.
2. Членството в ЕПС ще изисква постоянна и неотменна финансова дисциплина, ниски бюджетни дефицити и отсъствие на т.нар. “меки бюджетни огрничения”. Понякога това се изразява в продажба на важни и ключови държавни компании, съкращаване на някои социални и бюджетни бюджетни разходи, включително и работни места.
В свой доклад на тема: “Разходи и ползи от приемането на евро-то в Полша”, Централната банка посочва: “Присъединяването към евро-зоната, заедно със свързаните с него промени в условията за бизнес ще даде старт на многобройни приспособявания (пренастройки), които ще станат видими за дълъг период от време. Намаляването на трансакционните разходи, елиминирането на риска от обменните курсове и спада в лихвените равнища ще доведе до експанзия в международната търговия, увеличени инвестиции, по-голяма макроикономическа стабилност на страната, развитие на финансовите пазари и увеличаване на конкуренцията на пазара на стоки и услуги. Това ще допринесе в увеличаване на икономическия растеж в дългосрочен план.”(18).
В доклад пред конференция, организирана от МВФ на тема: “Въвеждане на еврото в присъединилите се страни – възможности и предизвикателства”, двама анализатори – Едуард Хохрайтер от Австрийската национална банка и Георг Тавлас от Гръцката централна банка, анализират пътищата на своите страни по присъединяването към ЕПС и въвеждането на еврото. (Австрия се присъединява към ЕС през 1995 г., въвежда еврото през 1999г., а Гърция се присъединява към ЕС през 1981г., но приема еврото едва през 2001г.). Австрийската икономика е малка, много отворена и с висок доход на глава от населението. Гръцката също е малка, отворена, но с относително малък доход на глава от населението. Двете страни са и противоположни като случаи: Австрия с висока степен на доверие, стабилни държавни финанси и показатели, а Гърция – нисък растеж, висока инфлация и пълзяща номинална обезценка на валутата в средата на 90-те години. Докато Австрия през 1999 г. изпълняваше всички Маастрихтски критерии, с изключение на дълг/БВП, който беше 63,8%, то Гърция не се вместваше нито един от критериите (19) – б.а.). Въпреки това авторите сочат:” За двете страни ползите от присъединяването към ЕПС са виждани като натежаващи над разходите. За Австрия ползите включват повишена интеграция с ЕС и удовлетворяване на политическия ангажимент да са част от Европейската парична интеграция. За Гърция ползите включват и стабилност и доверие в наличието на нискоинфлационна валута.”(20).
И все пак бих желал да цитирам управителя на БНБ г-н Иван Искров, който в доклад при откриването на семинар на тема: “Икономически и паричен съюз и новите държави-членки: година след присъединяването” посочва: ”Маастрихтските критерии не могат да дадат изчерпателно описание на състоянието на една икономика и готовността й за членство в монетарния съюз. Централната банка и правителството, които провеждат икономическата политика, трябва да следят дали в икономиката не се формират дисбаланси, които създават определени рискове за финансовата стабилност и растежа.”(21).
В заключение бих желал да спомена, че в процеса на присъединяване на България и към ЕС, и към Европейския паричен съюз, не бива да се изпускат от внимание основните причини, поради които беше изграден ЕС, и които посочих в началото:“..да стимулират икономическия растеж и да повишат жизнения стандарт…”
В този аспект аз виждам и членството на България – и в ЕС, и в ЕПС и свързаното с него въвеждане на еврото – като един шанс за подобряване на жизнения стандарт на гражданите в България и шанс за по-устойчив, по-висок и по-балансиран икономически растеж, за демокрация и правова държава, в която няма губещи, а всички печелят.
Вместо заключение, бих желел да цитирам една мисъл на видния френски писател и хуманист Виктор Юго: “Бъдещето има много имена. За слабите – това е Несигурното. За плашливите – това е Неизвестното. За смелите – това е Шанса.”
Цитирана литература и обяснителни бележки:
1. Виж: “Европейският съюз – ваш съсед”, Luxembourg: Office for Publications of European Communities,1995, стр.7.
2. Европейският съвет е институцията на Европейския съюз, която взима висшите политически решения. Включва държавните или правителствените ръководители на страните-членки, както и председателя на Европейската комисия. За първи път получава юридическо признание в Единния европейски акт.
3. В литературата се срещат и двете понятия – Икономически и паричен съюз, както и икономически и валутен съюз, обозначаващи едно и също. Затова ще ги използвам като синоними.
4. За повече подробности по етапите виж: “Икономически и паричен съюз на хоризонта”, д-р Цветан Манчев, Минчо Каравастев, поредица “Дискусионни материали”, БНБ, юни 2005г., с.10-19.
5. Виж EMU Watch № 49, издание на Deutsche Bank Research, 1998г., с.2.
6. Виж Годишен отчет на БНБ за 2004г., с. 104, горе.
7. Пак там, с.110, горе.
8. Пак там, с.111, горе.
9. Виж “Годишен отчет на БНБ за 2004г.”,изд. на БНБ, 2005г., с. 17, горе.
10. Пак там, с. 18.
11. Пак там, с. 18.
12. Виж: EMU Watch № 49, издание на Deutsche Bank Research, 1998г., с.2.
13. Виж: “Икономически и паричен съюз на хоризонта”, д-р Цветан Манчев, Минчо Каравастев, поредица “Дискусионни материали”, БНБ, юни 2005г., – графика “Дългосрочни лихвени проценти”, с.23.
14. Виж: “Споразумение между Министерски съвет на Република България и Българската народна банка за въвеждане на еврото в Република България”. – с.1-2.
15. ВМ ІІ. Това е Валутен механизъм ІІ (среща се на английски със съкращението ERM II). Това е така наречения Валутно-обменен механизъм ІІ. След като дадена държава, в случая България, се присъедини към Европейския съюз, за да изпълни критерий от Маастрихт №5, (а имнено – стабилни обменни курсове със страните-членки на европейската валутна система без едностранни девалвации на националната валута), тя трябва най-малко две години да участва в този Валутен механизъм. Това е нещо като карантинен период, наблюдаван от Европейската комисия, през който се доказва, че страната има стабилна валута. За повече подробности виж: “Икономически и паричен съюз на хоризонта”, д-р Цветан Манчев, Минчо Каравастев, поредица “Дискусионни материали”, БНБ, юни 2005г., – стр.20, долу.
16. Виж: “Споразумение между Министерски съвет на Република България и Българската народна банка за въвеждане на еврото в Република България”. – с.2.
17. Виж: “Стратегия за развитие на Българската народна банка 2004-2009г.“, издание на БНБ, 2004г., с.9.
18. Виж: “A report on the costs and benefits of Poland’s adoption of the Euro”, National Bank of Poland, 2004, с.46.
19. Виж EMU Watch № 49, издание на Deutsche Bank Research, 1998г., с.2.
20. Виж: “Two Roads to the EURO: The monetary experiences of Austria and Greece.”, IMF paper, April 2004, с. 25 горе.
21. Виж: Искров, Иван. Доклад, при откриването на семинар на тема: “Икономически и паричен съюз и новите държави-членки: година след присъединяването”, 3 и 4 октомври 2005г., София, с.5 – горе.