Еврото

Мнозина са убедени, че въвеждането на общата валута е довело до покачване на цените, разказва РФИ в рубриката си „Европейски акценти“

22.03.2007

Без съмнение едно от най-големите събития за последните 50 години е въвеждането на общата европейска валута. По случай годишнината от Римския договор ще бъде пусната монета от 2 евро в тираж от 83 млн. бройки.

В Германия мненията за тази валутна революция остават разнопосочни. Трябва обаче да се отбележи, че еврото допринесе доста за доброто присъствие на Германия на международната сцена, а страната продължава да е износител №1 в света.

За обикновените хора обаче нещата изглеждат по съвсем различен начин и еврото вече е наричано teuro, или на немски – „скъпо“. Въпреки проучванията потребителите са убедени, че

въвеждането на еврото е довело до покачване на цените

На 1 януари 2002 г. финансовият министър Ханс Айхел обяви с оптимизъм стартирането на общата европейска валута.

За германците обаче този ден поставя край на дойче марката, която от 1948 г. бе символ на икономическата мощ, а за събратята от източната част на страната – най-голямата придобивка след обединението.

Много бързо обаче еврото се нарежда сред основните световни валути и германската индустрия се оказва отново доволна. Вярно е, че курсът на еврото спрямо долара остава висок, но това не пречи на Германия да продължава да бъде първият износител в света.

Германската икономика съумя да се възползва от големия общ пазар, както обяснява Манфред Нойман, преподавател в Института по икономика в Бон, и според него, този успех не би дошъл толкова бързо без еврото.

„Със сигурност нямаше да успеем с това отваряне на пазара, ако не бяхме подкрепили създаването на обща валута и не бяхме заявили желанието ни като германци да участваме. Погледнато под този ъгъл еврото бе голям напредък“, разказва Нойман.

Обикновените германци са убедени, че въвеждането на еврото е довело до повишаването на цените. Специалистите обаче са категорични, че поскъпването е било факт още преди старта на общата валута.

Статистиката сочи, че прословутият „брьотхен“, или малкото немско хлебче, е поскъпнало само с 10% от времето преди еврото.

Във Великобритания еврото изглежда по-далеч от всякога,

тъй като то губи единствения си поддръжник в лицето на оттеглящия се през лятото Тони Блеър.

Още с избирането му начело на кабинета преди 10 години и преди самото въвеждане на еврото Тони Блеър обяви с ентусиазъм намерението си да организира референдум за общата валута.

Няколко месеца по-късно финансовият министър Гордън Браун охлади ентусиазма му и заяви, че ако по принцип правителството е съгласно с въвеждането на еврото, на практика това ще стане възможно след изпълнението на пет икономически условия.

При всеки опит на Тони Блеър да придвижи напред този въпрос, финансовият министър изтъкваше петте условия, които така и не бяха изпълнени. Трябва да се отбележи, че през всичките тези години британската икономика отбелязваше добър растеж на фона на влачещата се еврозона.

Що се отнася до скъпата лира, която затруднява износа на британските производители, последиците от този недостатък все още не се усещат, за да обърнат негативно настроеното обществено мнение.

Първото условие за приемане на еврото у нас вече е изпълнено – България е член на ЕС. Следващият етап е влизане в европейския валутен механизъм.

Досегашният опит в приетите преди България и Румъния страни показва, че този втори етап не започва непосредствено след като страната стане член на ЕС.

Необходимо е България да остане поне две години в европейския валутен механизъм и да изпълнява критериите от Маастрихт – за инфлация, бюджетен дефицит, стабилна валута. В момента тази стабилност се осигурява от валутния борд.

Независимо от факта, че еврото все още не е платежно средство за българската икономика,

обществото изпревари всички процедури и започна да се евроизира –

да пресмята, да спестява, да купува имоти в евро.

Приемането на еврото няма да е трудно, защото използването на лева е регламентирано само от Закона за Българската народна банка, но не и от Конституцията.

Финансовите експерти обаче гледат реалистично и смятат, че ако няма сериозни пречки, официалният път за приемане на еврото ще отнеме пет години.

Самата Европейска централна банка не подкрепя политика на неофициална евроизация.

Влизането на еврото в обръщение ще доведе до разходи за българската икономика, породени от приспособяването към новите условия на две валути при банкоматите, касовите апарати.

Очаква се, че когато България стане член на еврозоната, тя няма да има постоянно място в Съвета на Европейската система от централни банки, а ще има участие на ротационен принцип.

Това се определя съобразно размера на българската икономика спрямо икономиките на другите страни от еврозоната.