Евро фондове по време на криза!

След влизането си в Европейският съюз България получи възможност да усвои безвъзмездни средства посредством седем оперативни програми за период 2007- 2013, които действат на територията на страната. Самите програми позволяват финансиране и обхващат всички икономически сегменти, както и дават огромна възможност на общинските и държавни институции да финансират инициативи, като инфраструктура, култура, социална дейност и т.н.
 Това, което мога да споделя от моя опит по разработването и управлението на проекти по европейски донорски програми е концентрирано основно в частния сектор и предприемачеството. Какво имам предвид?
 Ще разгледам основните програми, по които има най – голям интерес, като се опитам да направя кратък анализ за всяка една от тях,.
 Започвам с програма „Развитие на селските райони“. Човек не трябва да се заблуждава по името на програмата, тъй като тя позволява финансиране на почти всякакъв вид дейност, като започнем от изграждане на малки стопанства, минем през създаване на предприятия от хранително – вкусовата промишленост, къщи за гости, малки производства, земеделска техника, трайни насаждения и стигнем до ИТ сектора, като оптична инфраструктура.
 Това е една от най – гъвкавите програми, както по отношение на сроковете за оценка, така и по отношение на процентно съ-финансиране, което може да достигне до 80% по определени мерки. Срока за оценка на проект стигна до 2 месеца от входирането му, разбира се има минимално забавяне на този срок, но всички знаем, че няма идеални неща! Всеки един предприемач знае какво означава безвъзмездна субсидия в размер на 70% по време на криза, а и не само. Това са свежи пари, които значително помагат за реализирането на каквото и да е бизнес начинание. Самата комуникация с експертите на ДФЗ (Държавен фонд земеделие) е добра, тоест те не се държат, като „богупомазани“, а дават разяснение за каквото е необходимо във входа на подготовката на един проект. След, като един проект е одобрен за финансиране, той трябва да получи авансово плащане от самата програма, за да започне дейността по изпълнение на проекта. Основен проблем тук е банковата гаранция, която трябва да се предостави. За съжаление банките извиват ръцете на бенефициентите, като им изискавт какво ли не. Това е проблем, който може да бъде решен с така наречения „Гаранционен фонд“, който трябва да заработи и да бъде прекратена порочната практика с банките.
 Друга атрактивна програма е „Конкурентоспособност“, която основно е предназначена за малки, средни и големи производствени предприятия, които имат поне 3 години финансова история. Хубавото на тази програма е голямото финансиране, което предоставя и дава възможност на производствения сектор да поднови своето старо оборудване с много по модерно. Проблема при нея е твърде бавното оценяване на проектите, както и лошата комуникация с експертите, които са длъжни да ти предоставят необходимата информация в процеса на подготовка на един проект. Просто те се държат все едно са „комуна“ и никой не може да им наруши спокойствието. Няма никаква гъвкавост спрямо бенефициентите, а точно обратното – негативното отношение не е от полза на никому, в крайна сметка тези субсидии са предназначени за хората и всяка една спънка в процеса на усвояването води до негативно отражение, както в България, така и в ЕС. Всичко това го отдавам на изключително лош менджмънт, който се надявам при следващия програмен период 2014 – 2020 да е значително подобрен. Най – малко което може да се направи е да се вземе пример от „Разплащателна агенция“ – Програма „Развитие на селските райони“
 Следващата програма, която ще коментирам е „Аквакултури“. Това е една изключителна програма сама по себе си, тъй като позволява финансиране за изграждане на акваферми, също тъка инвестиции в преработката и маркетинга на продукти от риболов и аквакултури. По тази програма може да усвоите до 60%  безвъзмездни средства от необходимата инвестиция, за която кандидатствате, като тя може да достигне до около 3 500 000 евро. Проблема тук е с кандидатите – какво имам предвид! Както повечето знаете голяма част от язовирите са отдадени под наем за срокове от 3 – 5 години, което е голяма пречка за кандидатстването, тъй като програмата има изискване да имате договор за наем минимум за 6 години. Друг проблем може да отчетем малката дълбочина на занемарените язовири, което прави непосилно създаване на садково стопанство.  При инвестиция за рециркулационни стопанства това е идеалната програма, тъй като те са скъпо начинание, но пък програмата позволява сериозно финансиране.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *