Евтиният петрол сви приходите от ДДС от внос със 170 млн. лв.

Събираемостта на ДДС от внос за десетте месеца на 2015 г. изостава със 170 млн. лв. спрямо същия период на миналата година. Данните от изпълнението на консолидираната фискална програма към октомври показват още, че приходите от облагане на вноса от трети страни са единствените данъчни постъпления, които намаляват. Постъпленията от основните приходоизточници – ДДС, акцизи, подоходното облагане, корпоративния данък и осигурителните вноски, се увеличават (виж графиките). Последните актуални данни показват, че общите данъчни приходи в бюджета са достигнали 20.6 млрд. лв., или с близо 1.5 млрд. лв. повече от същия период на миналата година.

От Министерството на финансите обясняват спада на приходите от ДДС от внос с цената на суровия петрол, количествата на внасяните стоки за междинно потребление (черни и цветни метали и др.).

ДДС от внос

който се администрира от Агенция „Митници“, зависи изцяло от международната ценова конюнктура. А тя през тази година беше в полза на износителите и потребителите, докато бюджетът и приходната агенция отчитат загуби от това. Цената на петрола сорт брент се срина с близо 40% в рамките на тази година, а на борсовата сесия в понеделник стойността на нефта падна до 36.85 долара за барел, което е най-ниското ниво за последните 11 години. Бюджетът за тази година и съответно планът на митниците бяха съставени при средногодишна цена на суровината от над 91 долара за барел.

През тази година управляваната от Ваньо Танов агенция спря да публикува изпълнението на заложения план, както и редовните тримесечни анализи за дейността си. „Капитал“ разполага с отчета само за първото тримесечие на 2015 г. От него се вижда, че за три месеца държавният бюджет е загубил 139.2 млн. лв. заради по-ниската цена. Това обаче се компенсира в голяма степен от повече внос. В крайна сметка постъпленията от вноса на суров петрол през първото тримесечие са оценени на 163.7 млн. лв., или с 26 млн. лв. по-малко спрямо същия период на 2014 г., което е нетният негативен ефект.

В тримесечния доклад беше записано, че средните цени на импорта са паднали с 9.8%, докато на годишна база обемите се увеличават с 8.4%. Статистиката тогава показа, че цените на вноса са намалели единствено при енергийните продукти (петрол, горива, смазочни материали) – с 37.2%, докато при останалите групи (инвестиционни и потребителски стоки, храни и напитки, транспортно оборудване и промишлените стоки) има поскъпване между 4 и 15% спрямо същия период на предходната година.

Освен по-голямото вътрешно потребление част от загубите за бюджета се компенсират и от по-скъпия долар спрямо еврото. В рамките на 12 месеца стойността на щатската валута, в която се търгува нефтът на международните пазари, се покачи с над 10%. В някои моменти от годината двете валути почти бяха постигнали паритет, а това оскъпява петрола в евро.

Други суровини

Негативно влияние върху приходите от ДДС върху вноса имат и падащите цени на останалите суровини. По данни на НСИ вносът на суровини в България (без нефт и природен газ) е около 2.5 млрд. лв. за първите десет месеца. Спадът в стойностния обем спрямо същия период на миналата година е около 4%. Националната статистика показва, че през 2014 г., когато основните метали поевтиняха с близо 50% по световните борси, стойностният обем се е свил с над 16%. Най-много страната ни внася метални руди, за които през тази година са платени 2.2 млрд. лв. Вносът на въглища и неметални суровини е оценен от НСИ съответно на 165 и 130 млн. лв. През тази година цената на медта падна с 25%. Подобна е ситуацията и при другите индустриални метали като цинк, калай, алуминий.