Експерти: Банковата система работи стабилно
Българската банкова система работи в момента стабилно, а проблемът с КТБ е капсулиран, изнесен извън системата и не влияе на останалите трезори, съобщи вчера Петя Цекова, главен икономист в Обединена българска банка, по време на конференция на тема “Предстоящи предизвикателства пред българската икономика, произтичащи от членството на страната в ЕС”. Кредитите, раздавани от КТБ, не влияят на икономическия растеж, подобна е ситуацията в сегмента на депозитите, сочи анализът на експерта. Радващото е, че средствата, изтеглени от банковата система през лятото, не са напуснали страната, а отново са върнати по влоговете и
българинът продължава да
спестява
коментира тя за „Монитор”.
Стрес тестове за всички банки в страната поискаха от финансовия сектор вчера. Според Цекова това може да стане, като се използва експертизата на Международния валутен фонд, като целта е да се покаже реалното състояние на системата. Банките с преобладаващо чуждо участие у нас бяха включени в стрес тестовете чрез компаниите майки. Тенденциите са позитивни, но има още какво да се направи.
Прегледът на българската банкова система може да се използва като повод за водене на преговори за присъединяване на страната ни към Единния банков надзорен механизъм на ЕС, както и за въвеждането на еврото като парична единица у нас.
Последните стрес тестове в Европа доведоха до много сериозна дискусия в общността. Има критики, които са насочени към използваните данни, защото са ползвани числа към края на 2013 г., а ситуацията вече е доста променена. Решението да се включат само системите банки също е подложено на съмнение. 130 системни банки в ЕС са подложени на последните стрес тестове, 25 от тях са отчели недостиг на капитал, а 13 трябва спешно да наберат 13,5 млрд. евро през следващите месеци, посочи още Петя Цекова.
Истинският проблем в европейската банкова система е липсата на лесно достъпен кредит, според експертката. На 28 октомври Европейската централна банка установи понижаващ темп на заемите. Кредитните условия остават особено стегнати в периферията на еврозоната – Италия, Испания, Португалия и Гърция.
Предстоят два етапа в изграждането на банковия съюз, коментираха експертите на първия етап Европейската централна банка централизира функцията на надзор върху участниците във финансовата индустрия. Изграден е надзорен орган за контрол над банките с повече от 30 млрд. евро активи или
активи, равни на 20 на сто от брутния вътрешен продукт
на съответната държава. Националните регулатори останаха да отговарят за по-малките банки, които са регионално ориентирани. Вторият етап предвижда да се създаде специален фонд за спасяване на банките, които попадат във фалит. Той трябва да бъде изграден за период от 8 години, докато постигне крайната си цел от минимум 1% от размера на депозитите в кредитните институции, които влизат в кредитния механизъм. Очаква се обемът от средства да достигне 55 млрд. евро. След дискусия в европейските банкови среди за размера на вноските бе постигнато съгласие
техният размер да се определя
пропорционално на рисковете
които носи всяка една финансова институция.
Влизането на страната ни в Единния банков надзорен механизъм на ЕС трябва да стане приоритет на управляващите, стана ясно от изявлението на доц. Калоян Симеонов от СУ „Св. Климент Охридски”. Според него за България ще има повече ползи, отколкото негативи. Механизмът, който сега действа само в страните от еврозоната, може да бъде въведен и в държавите, които не са приели общата европейска валута. В момента това са 10 страни, но за интереса ни трябва да се подаде заявление поне пет месеца по-рано, уточни доц. Симеонов. Решението обаче трябва да бъде взето от българското правителство, парламента и с подкрепата на националната банка. Да въведем еврото през 2019 г. и у нас, поискаха експерти по време на дискусията.