Експерти: Необходимо е засилване на експорта, а не нови дългове и фондове

Българската икономика се оказа реално в положение да прави един съдбоносен може би избор: или да повишава активно експортния си потенциал и конкурентоспособност на световните пазари, или ще трупаме нови  дългове.Което всъщност на практика не е кой знае каква разумна алтернатива, защото пък от друга страна се знае, че дългове не могат да се трупат безкрай, освен ако кредиторите не са от благодетелния бранш, а е известно, че такъв просто няма. Затова само теоретично вторият вариант обаче може да стане до момент, в който тази възможност бъде изчерпана и ще трябва да приемем по-нисък стандарт на живот.

Това прогнозират анализаторите от Център за икономически стратегии и конкурентоспособност и MOVE.BG . Според експертите този избор е почти незабележим, поради това, че основните макро индикатори на страната са привидно стабилни: БВП се покачва с 3% през 2015 г., инфлация няма, а безработицата се понижава от 11.8% до 10% за последните две години. Единственият макроикономически индикатор, който осветлява този избор е държавният и държавно гарантиран дълг, който се е удвоил спрямо нивата си от 2011 г., когато беше 12.8 милиарда лева, като днес достига 23.4 милиарда лева.
На базата на анализ експертите изчисляват, че ако днес спрем да се финансираме чрез заеми и европейски субсидии, България ще загуби 25% от своята икономика. От друга страна, ако вдигнем средната продуктивност на фирмите ни с експортен потенциал до нивото на най-добрите 10% от българските фирми във всеки сектор, България ще има позитивен и стабилен икономически растеж без да разчита на заеми и евросубсидии.

Анализът ни показа, че:
– От всички работещи компании в България само 21% са с експортен потенциал (от които 3.5% са в сектор „Селско стопанство“, 0.14% добиващи природни ресурси), а останалите са с дейност съсредоточена върху вътрешния пазар.
Една страна, която не базира стандарта си на живот на заеми и субсидии и в която липсват големи чужди инвестиции, има само един начин да подобри общото си благосъстояние и това е чрез увеличаване на експортния си потенциал. Фирмите, които оперират само за вътрешния пазар, въпреки че създават добавена стойност и заетост, нямат отношение към конкурентоспособността на една страна и нейния стандарт на живот, когато тази страна е малка, отворена икономика. В дългосрочен план, фирмите, от които в най-голяма степен зависи стандартът ни на живот, са фирмите с експортен потенциал, които в България са едва 1/5 от всички опериращи, казват експертите.

– Продуктивността на различните видове фирмени дейности, измерена като резултат от общите годишни продажби на дадена фирма разделени на броя на нейните служители, има следните стойности:
фирми с експортен потенциал (без сектор „Селско стопанство“): 56,000 евро/служител,
фирми в сектор „Селско стопанство“: 75,000 евро/служител,
фирми работещи само за вътрешния пазар: 85,000 евро/служител,

Според изнесените данни в България например е по-добре да си земеделски производител или строителна фирма, която строи магистрали, с дейност изцяло съсредоточена върху вътрешния пазар, отколкото да си фирма в сектор “Електротехника и електроника”, която е в конкуренция със световни фирми за продажби на международните пазари. С този пример това вече започва да изглежда по-познато за нашата реалност. Очевидна е пряката зависимост на моментния икономически резултат в държавата ни от евро субсидиите на сектори, които не създават дългосрочна конкурентоспособност в икономиката ни, казват експертите.
Структурната картина, изведена от микроикономическия анализ на фирмите, опериращи на българския пазар, показва, че страната ни разполага с фирми с експортен потенциал в индустрии, които по света се характеризират с висока добавена стойност, но в България те имат ниска продуктивност като индикатор за ниска добавена стойност.
Реалните примери сочат, че средният приход, формиран от отделен служител на фирма с дейност основана на информационните технологии (ИТ) е едва 39.6 хиляди евро, във фирмите за производство на медицинска техника – 49 хиляди евро, във фармацията – 57.9 хиляди евро. Това означава, че българските фирми с експортен потенциал, дори когато са в индустрии с висока добавена стойност, извършват дейности с ниска добавена стойност.
Този факт може да се разглежда като проблем, но и като възможност, предвид че България не трябва да сменя портфолиото си от индустрии, а просто съществуващите индустрии да се изкачат по стълбата на добавената стойност. То е възможно при целенасочена политика в подкрепа на развитието на индустриите с висока добавена стойност, осигуряване на благоприятна административна и образователна инфраструктура, както и например системна работа за репутационно препозициониране на държавата ни от „ишлеме“ дестинация в международно разпознаваем център в областта на „Електротехника и електроника“.
Данните ни показват, че 79% от фирмите в България извършват дейност само в сектори без експортен потенциал и представляват около 67% от икономиката на страната. Ако те спрат да бъдат директно или индиректно финансирани чрез покачващия се външен дълг на страната, техните приходи формирани от отделен служител биха се понижили поне до нивото на приходи на фирмите с експортен потенциал. Реално това означава намаление от 85 хиляди евро на служител в момента, до 56 хиляди евро на служител – спад от 34%.

Същото може да се каже и за селскостопанския сектор, който разчита на европейски субсидии и държавни дотации. Ако те бъдат премахнати, производителността му като приход на брой служител би намаляла от сегашните 76 хиляди евро до под 56 хиляди евро – спад от 26%.

Извършеният анализ ясно посочи зависимостта на българската икономика от субсидиране. При вариант, в който държавата спре да финансира икономиката чрез външни заеми и без наличието на европейски субсидии, БВП на България би спаднал с около 25% поради гореописаният спад на фирмите без експортен потенциал и сектор земеделие. С други думи 1/4 от сегашния ни стандарт на живот е базиран на външен заем и европейски субсидии.

Ако не успеем да увеличим приходите си от експортна дейност и България продължава да разчита не на конкурентоспособност, а на външно финансиране, всяка година рискът от спад на стандарта ни на живот ще се увеличава. В момента когато капацитетът ни за взимане на чужди заеми се изчерпа, икономиката ни ще се свие рязко по примера на съседна Гърция, обобщават експертите.

Financebg.com