Експерти съветват: Не бавете новия външен дълг
Новата емисия не трябва да се отлага. Около това мнение се обединиха специалистите. Обяснението – инвеститорите на международните пазари имат пари и искат да купуват облигации, така че не трябва да се бавим заради влошената политическа атмосфера. Това потвърдиха пред „Преса“ финансистите Емил Хърсев и Владимир Каролев, както и депутатът от ГЕРБ Менда Стоянова.
Финансовото министерство се държи тайнствено и не дава сигнали кога точно ще кажем „Продаваме!“. И може би това е правилното поведение, коментират финансисти. Не е правилно да даваме прекалено голяма яснота на потенциалните купувачи на български държавни книжа.
При обсъждането на емисията в парламента миналата седмица финансовият министър Петър Чобанов призова темата да не се политизира, за ~~да не се „разклати лодката“.
Поемането на нови външни задължения не е проблем дори при политическа несигурност (а нас не ни заплашва война и не сме преживели преврат). Важното е държавата да изглежда финансово стабилна (а тя е) и в света да има инвеститори, настроени към покупки (такива в момента се намират). Средата е благоприятна, защото Европейската централна банка дава пари на кредитните институции от еврозоната при на практика нулеви лихви. Тоест те разполагат с евтини финансови ресурси и се оглеждат къде да ги вложат. Инвестицията в държавния дълг на България изглежда изгодна. Ние не сме свръхзадлъжнели, дори напротив – поне по показателя „нисък дълг“ сме сред европейските отличници.
Очаква се, че и лихвите, които ще ни предложат, да са изгодни.
Вчера ратификацията на новия дълг беше публикувана в „Държавен вестник“. Това на практика означава, че финансовото министерство официално има зелена светлина за сделката.
Предстои държавният ковчежник (независимо дали той се казва Петър Чобанов) да организира представяне пред инвестиционната общност (английският термин е роуд шоу). При подобни „турнета“ нашите експерти обясняват на чужденците, че
страната е икономически стабилна
и вложенията в наши книжа са почти безрискови, затова пък носят печалба.
Представянето обикновено отнема около седмица. След това вече пакетът облигации може да бъде пуснат на пазара. Очакванията бяха, че ще се пласират 5-, 7- и 10-годишни книжа, но в последния момент може да настъпи промяна. Кой знае? Малко прах в очите на инвеститорите не е излишен. Банките, които ще координират цялостната процедура, са американските „Джей Пи Морган“ и Ситибанк, както и британската Ейч Ес Би Си.
Държавата има нужда от чужда финансова инжекция по две причини – в началото на следващата година трябва да платим 1,6 млрд. лв. по т.нар. дълг „Милен Велчев“ (емитиран през 2003 г.). Освен това трябва да запушим бюджетния дефицит. За 2014 г. се планира той да е 1,4 млрд. лв. А и Международният валутен фонд ни предупреждава за ниска събираемост на приходите (виж долу).
Опитът на България на международните пазари не е много богат. През 2001 г. страната за първи път излиза на финансовите пазари и пуска малка емисия от 250 млн. евро. След това в две последователни години – 2002-ра и 2003-та, емитираме нови борчове, като правим замяна на стар дълг. Следва дълга пауза – до 2012 г., когато отново поглеждаме към чуждите инвеститори. При министъра на финансите Симеон Дянков в правителството на ГЕРБ страната взе 950 млн. евро. Лихвата беше 4,25 на сто годишо. След актуализацията на бюджета миналата година наследникът на Дянков – Петър Чобанов, направи нетипичен ход – взе назаем близо 600 млн. лв. направо от германските банки.
Какви лихви да очакваме. Процентът трябва да остане в рамките на 4%, твърдят експерти. Това ще означава, че финансовото министерство си е свършило работата.