Електромерите осветиха сенчестата икономика в България

Това са предварителни оценки на експертите на Министерството на финансите, изготвени по метода на потреблението на енергия в България. Резултатите от първия подробен институционален анализ на дела на сенчестата икономика в страната МФ ще публикува в средата на септември.  Предварителните оценки отчитат ефектите върху потреблението на енергия от промяна на цените на енергийните стоки, структурата на икономиката и технологичния напредък.  Методът е избран заради относителната му простота и точност при отчитане на динамиката на сенчестия сектор, обясняват от министерството.
Предварителните резултати показват, че през последните години делът на сивата икономика е достигнал около 20% от официалния БВП.
Анализът обхваща периода до 2009 г., тъй като все още не са публикувани официалните статистически данни за потреблението на енергия в страната за миналата година.
Идентифицирани са четири най-често използвани дефиниции – фискална, пазарна, юридическа и статистическа, както и четири основни подхода за измерване и моделиране на сивата икономика – количество пари в обращение; потребление на електричество; индекс „Икономика на светло“; както и емпирични модели за анализ на сивата икономика – структурно уравнение за измерване на корупцията и сивата икономика и Моделът МIMIC.
В първия анализ по проекта е представен и възприетият световен опит за борба срещу сивата икономика посредством интегриране на системи за електронни разплащания. Разгледани са и инициативите в България за борба със сивата икономика.
Една от тези инициативи всъщност е залегнала и в цял европроект,  осъществяван съвместно между АИКБ и Министерството на труда и социалвана политика. При него  с прилагането на композитния индекс „Икономика на светло” явлението се представя в една нова светлина, защото с него се прави опит да се надникне и зад завесата, да се отчетат всички онези фактори, които са в основата на паралелното съществуване на формалната и неформалната/неофициалната/ икономика. Това е един труден процес, тъй като в генезиса си явлението се крепи точно на укриването истинските данни. По тази причина трябва да се осъществят кръстосани информации, да се допълват различни източници и използват различни подходи.
Важността на този проблем се осъзнава в последната четвърт на миналия век, тогава се налагат и двата основни подхода за количественото определяне на „сивата икономика”: директни/изследване на домакинствата и фирмите/ и индиректни/търсещи отражението върху официалната икономика/. Обикновено се прилагат и двата със своите плюсове и минуси. Но просто по-добро измислено засега няма! Или може би това с електромерите ще даде по-точната картина, едва ли?

Милен Атанасов