Емигрантите връщат половината от спечелено

Малко над 800 евро изкарва на месец средностатистическият български трудов емигрант. 360 евро от тях харчи за храна и подслон, а останалите 440 изпраща на близките си в България.Това показват данните от социологическо проучване, направено от Агенцията за социално-икономически анализи и Центъра за сравнителни изследвания в партньорство с министерството на труда и с подкрепата на Фонда за население на ООН. Според разчетите на изследователите средната продължителност зад граница на българите, които работят, без да се заселват за постоянно, е 13.8 месеца. Годишно те изпращат на роднините и близките си над 800 млн. евро (1.184 млрд. долара по сегашния курс). Сумата е по-малка от разчетите на Световната банка и БНБ, които обаче включват и постоянно преселилите се в чужбина. Според Световната банка емигрантските потоци към България през 2007 г. са били 1.8 млрд. долара, а данните на БНБ сочат, че преводите от сезонните работници и от постоянно наетите в чужбина за 11-те месеца на м.г. са за 3.836 млрд. лв. Изследването на социолозите сочи, че между 2002 и 2006 г. в чужбина временно са работили около 384 хил. души, а други 280 хил. са там и в момента. Това означава, че 14% от трудоспособните българи са разчитали или продължават да разчитат на работа извън страната, коментират социолозите. Не е изследвано обаче дали тези близо 700 хил. души развиват своята квалификация и познанията по чужд език, или обратното – губят умения, коментират авторите му. Неясно засега остава и колко време завърналите се планират да прекарат в страната и искат ли да заминат отново. С нагласа да заминат са около една пета от хората способни да се трудят, показва анкетата. Процентът обхваща както тези, които искат да го направят веднага, средносрочно планиращите – в близките две-три години, а също и отлагащите решението за по-далечното бъдеще. Хората с намерение да започнат работа извън страната още през текущата година са 3.8%. Много по-малко – 0.8%, са желаещите да се изселят завинаги. За сравнение – през 2003 г. процентите са 3.7 и 2.6 на сто. Според изследването нито възрастта, нито образованието или семейното положение имат значителен ефект при взимането на решение за емиграция. Най-активни са онези, които вече са натрупали опит навън, познават ситуацията там и са си създали контакти, коментират социолозите. Като цяло колкото е по-възрастен човекът, толкова по-кратък е престоят му в чужбина. По-високата степен на образование също скъсява сроковете. Вероятността жител на София да се пресели или замине дългосрочно е по-голяма, отколкото за жителите на селата. Мъжете са по-склонни да пътуват заради нарастващата си неувереност и ниските доходи тук, показват резултатите. Колкото по-мотивиран е човек да замине или дори да се пресели, толкова са по-слаби връзките му със семейството, по-песимистични са очакванията за положителна промяна в условията на живот тук и прогнозите за намиране на добра работа. Освен чисто икономическите фактори, които изтласкват българското население зад граница, върху решенията влияе желанието за по-добра професионална реализация и достъп до по-добро образование. Ядрото на вътрешна миграция в страната е София и областните центрове. През миналата година столицата е привлякла 16% от вътрешните мигранти, предимно младежи, ненавършили 30-те, висшисти и без деца. Във вътрешната миграция обаче повече тежат семейните мотиви и условията на живот, а не чисто икономически причини, показва изследването.