Енергийната зависимост обрича ЕС на нестабилност

Новият шеф на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер е убеден привърженик на концепцията за енергиен съюз, предложена от полския премиер Доналд Туск, който беше един от най-силните кандидати да оглави Европейския съвет, но, както разкрива The Financial Times, кандидатурата му е била отхвърлена от … каква изненада … Дейвид Камерън. Разбира се, аргументацията на британския премиер е със също толкова къс хоризонт, колкото и при предишните му налагания на вето – парламентарните избори през 2015 г. Според вестника, г-н Камерън се тревожи, че Полша не е приятелски настроена към опитите на Лондон да ограничи свободата на движение на работници. Същевременно, Великобритания е сред страните в ЕС, които отбелязват значително покачване на зависимостта от вноса на енергия.

В момента ЕС се намира в патова ситуация по отношение на Русия, тъй като заради енергийната си зависимост като общност и като отделни страни-членки Съюзът не може да направи много повече от това да размахва пръст на Кремъл, че това, което прави в Украйна и в най-енергийно зависимите страни-членки е лошо. За разлика от САЩ, които се очаква до 2020 година да се превърнат в един от най-големите износители на природен газ (от шисти) в света вече могат да си позволят да наложат сериозни икономически санкции срещу режима на Путин и най-силното оръжие на външната му политика – износа на петрол и газ.

И докато кризата досами източната граница на ЕС се разгаря с всеки изминал ден, ЕС не е в състояние да се договори дори за това кой да бъде върховният представител за външната политика и кой да поеме председателството на Европейския съвет. А как стои въпросът с енергийната зависимост? Наскоро икономическата дирекция на Европейската комисия публикува обширен анализ на зависимостта на страните-членки и на ЕС като цяло (осреднено) от основните ресурси – газ, петрол, ядрена енергия. За целта на оценката Комисията е използвала три основни показателя: сигурност на енергийните доставки, енергийна и въглеродна интензивност, принос на енергийните продукти в търговията. Резултатите са плашещи.

Енергийната зависимост на ЕС плува между 52%-53%

Това обаче е осреднен резултат, който не показва реалната картина, а тя е, че мнозинството страни-членки постоянно са намалявали своята енергийна зависимост в периода 2008-2012. Това обаче донякъде се дължи на спада на потреблението на енергия в началото на кризата и на бързото развитие на възобновяеми източници. По отношение на петролните продукти зависимостта от внос е изключително висока в ЕС и през 2012 година е изчислена на 86%. Повечето страни-членки са напълно зависими от внос. Изключение са Естония и Финландия, при които зависимостта е спаднала със съответно 18% и 10%. В Литва вносът се е увеличил значително с 26 на сто, докато Великобритания се е превърнала от нетен износител в нетен вносител на 36% от потреблението. Дания е единственият износител на петрол в ЕС, но и при нея се забелязва спад – през 2012 г. износът й спада на 35% от 49% през 2008 г.

Ситуацията при природния газ е доста по-различна и разнообразна. Зависимостта от внос е в постоянен ръст от началото на века, когато е била по-малко от 50%, а през 2012 година вече е била 66%. Газовата зависимост в ЕС е много висока в 14 държави, които все още отбелязват нива от над 90% зависимост. Няколко страни са намалили газовата си зависимост, като най-забележимо това е било в Румъния и Унгария, а също и в България и Чехия, но не толкова значително. Документът на ЕК показва, че зависимостта се е увеличила значително във Великобритания и Хърватия, където вътрешното производство на газ намалява бързо и това кара двете страни да разчитат все повече на внос на природен газ, за да покриват нуждите си.

Увеличение на зависимостта се наблюдава и при вноса на твърди горива. При това ръстът е значителен – 25% в периода 2001-2012 г. В 9 страни-членки зависимостта от вноса на твърди горива е над 90%. Увеличението е значително в Германия и Испания. Забележителен спад на този тип зависимост има в България, Гърция, Румъния и Словения. Особен случай е Естония, която от нетен износител през 2009-2011 г. се е превърнала в нетен вносител през 2012 г., макар и с незначителен дял. Чехия и Полша са единствените две останали износителки на твърди горива, но износът им е спаднал драматично от 2001 г. насам.

Ситуацията с ядрената енергия също е разнообразна. В 14 страни-членки не се използва ядрена енергия. Делът й е бил в постоянен спад в останалите в периода 2001-2008 г., но вече се отбелязва ръст в някои страни-членки като Обединеното кралство, Чехия, Унгария, Румъния и Испания. Същевременно Литва изцяло премахна ядрената енергия през 2009 г., а Германия намали дела й от 12.5% на 8%.Значителен е ръстът на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), като най-забележителен е в Испания, Италия, България и Гърция, които са удвоили дела им между 2008-2012 г. Малта е страната с най-нисък дял на ВЕИ в ЕС – едва 1%.

България е сред икономиките с най-висока и увеличаваща се енергийната интензивност, заедно с Естония, Гърция и Латвия. Тя е особено важна за енергийната зависимост, защото прави страните-членки зависими от цените на горивата и има пряко въздействие върху брутния вътрешен продукт. Колкото по-енергийно интензивни са промишлеността и транспорта, толкова по-уязвима е страната към загуба на конкурентоспособност. По подобен начин стои и въпроса с въглеродната интензивност, тъй като колкото по-висока е тя, толкова по-строги трябва да са политиките за смекчаване на последиците от промените в климата.

През последното десетилетие всички страни-членки са отбелязали нарастване на тежестта на енергията в потребителската кошница с изключение на Дания, Швеция и Румъния. В някои страни като Ирландия, Италия, Люксембург, Малта, Гърция и Обединеното кралство делът на енергията се е увеличил двойно. В Чехия, Словакия и България увеличението е най-малко, но го има. Най-голяма тежест енергията има в потребителските кошници на Унгария, Латвия, Литва, Хърватия и Словакия. Страните с най-голямо разнообразие на източници за внос на енергия са Хърватия, Гърция, Португалия, Италия и Словения. При Чехия, Унгария, Белгия, Франция и Холандия степента на диверсификация се е влошила най-много.

Енергиен съюз или риск от енергийна криза

На фона на сложната ситуация със зависимостта на ЕС и то до голяма степен от Русия Европейската комисия представи наскоро стратегия[на английски език]за енергийна сигурност, в която посочва, че прекалено често въпросите за енергийната сигурност се решават само на национално ниво без да се взема предвид независимостта на страните-членки. ЕК смята, че енергийната сигурност на континента може да се подобри значително, ако се възприеме колективен подход чрез функциониращ вътрешен пазар и по-голямо сътрудничество на регионално и европейско ниво. ЕК отива и много по-далече като посочва, че засилването на енергийната координация трябва да залегне и в процеса на разширяване – страните-кандидатки и потенциалните кандидати да започнат да прилагат същите принципи, както и членките. Ако тази стратегия се приеме, това означава сериозни трудности за Сърбия, която в последните месеци се опитва да балансира трудно между натиска на Брюксел да наложи санкции срещу Русия, която пък притежава голяма част от енергийната инфраструктура на Сърбия.

Зависимостта на страните-кандидатки и онези, които са решили да тръгнат по пътя на европейската интеграция, особено тези от района на Западните Балкани се осъзнава изключително добре от САЩ и Русия, затова е много важно, че и ЕК осъзнава това. Още повече, че Русия ясно заяви, че няма никакво намерение да остави Западните Балкани на мира. Това стана по време на тазгодишния „Хърватия форум“ в Дубровник, по време на който Москва набеляза и Западните Балкани като територия, за която ще се бори. В специално обръщение пред форума руският заместник-външен министър Алексей Мешков напомни, че Балканите играят важна роля в руската външна политика заради „обща история, дългогодишно приятелство, общи славянски корени, културно и религиозно родство, както и участието на Русия в процесите, които стават в региона“.

За Русия Балканите са поредната сфера на влияние. Мешков остро разкритикува ЕС за методите, които прилага, за да „запази Западните Балкани в своята орбита“. Ресурсите в региона до голяма степен са изчерпани и това поставя въпроса какво ще предпише Брюксел, за да помогне за справяне със социалните и икономически проблеми в региона. Не искаме ЕС да използва Западните Балкани като своя сфера на влияние и да ги принуждава да ограничават взаимодействието си с останалата част от света, каза руският заместник-министър. Той даде ясно да разбере, че Русия няма да толерира промяна на икономическите интереси в региона и постави конкретно искане – страните, преговарящи за членство да водят консултации и с Москва относно защитаването на руските интереси в района.

Ден преди Алексей Мешков в Дубровник послание към ЕС отправи и американският помощник-държавен секретар Виктория Нюлънд, която заяви, че сега повече от всякога трябва да се работи за енергийната сигурност на Европа чрез осигуряване на разнообразие на доставките, изграждане на капацитет за обръщане на потока, изграждане на терминали за внос и интерконекторни връзки. В този смисъл САЩ виждат в Хърватия възможността да се превърне във важен център на енергийната сигурност.

В стратегията на ЕК за енергийна сигурност Русия е посочена като заплаха номер едно. Напредъкът в осъзнаването на тази заплаха е доста слаб и закъснял. Засега осъзнаването е на ниво ЕК като добрата новина е, новият председател Жан-Клод Юнкер е привърженик на енергийната интеграция. Остава само страните-членки да се заемат сериозно с този въпрос и то максимално бързо. Сегашният президент на Европейския съвет Херман Ван Ромпой изигра важна роля, макар и не особено успешна. Той предложи провеждането на редовни срещи на върха по енергийните въпроси още след голямата газова криза през 2009-а година. Оттогава досега обаче, лидерите са се събирали само два пъти, за да обсъждат този въпрос и то без конкретен резултат. В зависимост от това кого ще изберат за шеф на Европейския съвет и съответно за шеф на европейската дипломация ще стане ясно дали страните-членки осъзнават сериозността на положението или ще се опитват отново да отлагат проблем, който все по-упорито уронва сигурността на Съюза.

Ако през 2009-а година можеше да мине заблудата, че Русия е партньор, на който може да се разчита, сега е повече от ясно, че президентът Владимир Путин отдавна е подминал точката, от която няма връщане назад. Истинска илюзия е да се вярва, че докато той е на власт отношенията с Москва може да се „нормализират“. ЕС измина дълъг път по задълбочаване на интеграцията заради дълговата криза в еврозоната и икономиката полека-лека започва да се възстановява. Това възстановяване обаче ще изисква още енергия. Освен това има риск от забавяне или спиране на възстановяването, ако не бъде гарантирана енергийната сигурност. Това ще означава, че „неприемливата“ безработица в ЕС няма да започне драстично да спада, което ще продължи да налива гориво в евроскептицизма и национализма и като цяло означава нестабилност. Прекалено висока цена за опазване на твърде тесните национални или вътрешнопартийни интереси.