Енергията недостъпна за бедните българи
В енергийния отрасъл има големи финансови дефицити, които увеличават условните пасиви на държавата. Това се посочва в информацията, изготвена от Световната банка (Международната банка за възстановяване и развитие), в отговор на искане от страна на правителството на България от март 2013 г. да се извърши оценка на проблемите и предизвикателства в българския енергиен отрасъл след кризата от януари 2013 г., публикувана на сайта на Министерство на икономиката и енергетиката.
Според анализа, цитиран от „Фокус“, в основата на високите разходи е ниското търсене на енергия, слабо регулираният ръст на възобновяемите енергийни източници, злоупотребата със стимули за ко-генерация, дългосрочните договори за закупуване на енергия (ДЗЕ), и неефективните стимули за търговия/износ. В тази връзка обществото в България е загубило доверието в управлението на енергийните дружества и в надзора на правителството върху електроенергийния отрасъл.
Според Световната банка, у нас е широко разпространено мнението, че някои държавни служители и ръководители на предприятия имат инвестиции в енергийния отрасъл, което подкопава общественото доверие. Българският енергиен холдинг (БЕХ) е ненужно ниво на държавен надзор.
Бюджетният принос за целеви програми за социално подпомагане възлизат на една трета от нивата през 2003 г. – намаляването на нивото и обхвата на социалните помощи правят енергията недостъпна за бедните, се посочва в анализа. Затова е необходим комплексен пакет от мерки за подобряване на общественото доверие, финансовата жизнеспособност и достъпността на услугите.
От Световната банка препоръчват повишаване на авторитета, независимостта и капацитета на енергийния регулатор; премахване на стимулите, водещи до неефективни инвестиции и поведение на търсене на лесна печалба, както и решаване по справедлив начин проблема с финансовите задължения, произтичащи от договорите за закупуване от възобновяемите енергийни източници, ко-генерацията, дългосрочните договори за изкупуване на енергия, както и нереализираните инвестиции. От банката съветват и увеличаване на бюджетното финансиране за разширяване на нивата и обхвата на целевите помощи за социално подпомагане за уязвимите потребители, както и да се елиминират конфликтите на интереси на държавни служители и висши мениджъри, имащи лични/семейни финансови интереси в енергийния отрасъл.
Преглед на енергийната система е направен и от Европейската комисия, след като това е било поискано от българските власти през март. В констатациите на Брюксел се казва:
„В момента общественото мнение за електроенергийния сектор е много негативно. Клиентите са недоверчиви и недоволни от доставчиците си на електроенергия, най-вече поради увеличенията на цените. Сложната и непрозрачна структура и функциониране на сектора, което до голяма степен е в резултат на регулаторната и правна рамка, създава недоверие сред потребителите на системата и поражда опасения за лошо управление, злоупотреби и широко разпространените твърдения за корупция.
Създаването на открит и конкурентен пазар на електроенергия ще позволи на България даучаства във вътрешния пазар на енергия в ЕС. Това ще даде възможност на България да севключи в ползите, които това участие може да донесе за икономическия растеж иблагосъстоянието на своите граждани, като разчита най-вече на нейния отличен естественпотенциал по отношение на хидро-, слънчевата и вятърната енергия“.