Естония – разруха на едно икономическо чудо

Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Естония – в задънена улица

Икономическата криза се стоварва върху Естония с пълна сила. Причините за това обаче са местно производство, както може да се съди от следния обзор на Кристоф Керстинг:

Допреди две години, ако се нуждаеха от кредит, естонците трябваше да изпратят само един SMS. Половин час по-късно идваше отговорът: „Парите са на Вашата сметка“. От края на 90-те републиката край Балтийско море бе арена на небивал икономически бум.
Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: В Естония кредитните формалности се уреждат за минути…
Всичките финансови транзакции в страната сеизвършваха чрезкомпютър. Администрацията премина изцяло на интернет, който спести на естонците дори и пътя до изборните урни. Билети за кино, както и банкови кредити се поръчваха чрез SMS, като незабавно следваше потвърждение, че поръчката е изпълнена.
Естония стана едва ли не пословична с въодушевлението си от всичко свързано с дигиталната техника. Паралелно с кризата в САЩ рухна и естонското стопанско чудо. Причините за това обаче са местно производство, смята икономистът Райнер Кател от Техническия университет в столицата Талин. „Естония се съсредоточи прекалено силно върху потреблението, като забрави да създаде икономическа субстанция за индустрия и производителност. Това не може да продължи дълго време. Естонците живееха далеч над възможностите си и на всичкото отгоре правителството насърчаваше тази ситуация с ниски данъци“, подчертава естонският експерт.
Естонците стискат парите си
Най-важните за страната браншове – секторът на недвижимите имоти и строителството – се сринаха. Много хора останаха без работа, поради което не могат да изплащат своите кредити.
Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Страната не е подготвена за проблема с безработните
В инспекцията по труда в Талин на опашките стоят хора с мрачни физиономии. Допреди година, година и половина, тези учреждения бяха празни, казва чиновничка, която разпределя формуляри сред чакащите. Властите са безпомощни, тъй като не бяха подготвени за проблема безработица. В крайна сметка години наред в цяла Прибалтика имаше само стопански растеж. Работната сила бе дефицитен артикул. На стъпалата пред инспекцията по труда стои Рене Маран, бивш магазинер. От две седмици той идва всеки ден тук, но още не е видял предложение за работа. „Сега получавам помощ от държавата. В продължение на девет месеца 50 процента от заплатата. След това обаче нямам представа как ще сесправям по-нататък.“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *