ЕС дава по-малко на бедните за климата

ЕС дава 7,2 млрд. евро – близо 2 млрд. по-малко, отколкото планираше, на най-бедните страни в света, за да се борят с климатичните промени.
С този компромис за размера на финансовата помощ завърши срещата на върха в ЕС, която започна вчера в Брюксел.
Първоначално Европейската комисия планираше да даде 10 млрд. евро общо до 2012 г. за Световния фонд в помощ на борбата на развиващите се страни за с климатичните промени.
Според постигнатото днес решение през следващите три години ще се заделят по 2,4 млрд. евро годишно.
Всички 27 страни членки ще допринесат със средства, заяви на пресконференция шведският премиер Фредрик Рейнфелд, който председателства срещата.
България също ще започне да прави годишна вноска от 20 хил. евро, но чак от 2011 г. тъй като бюджетът за следващата година е вече приет от Народното събрание, обяви премиерът Бойко Борисов след срещата.

Най-жертвоготовна е Великобритания, която обещава 553 млн. евро на година, като се аргументира с връзката си със своите бивши колонии, засегнати от промените в климата. Тя настоява общата сума да се увеличи още.
Само Великобритания, Франция и Германия покриват 20% от определената сума, но тъй като има много европейски членки със затегнати колани, приносът на много от тях ще бъде малко или много символичен.
Все още не е ясно дали решението на ЕС ще е достатъчно, за да даде тласък на преговорите в Копенхаген, където също се обсъжда размерът на финансовата помощ за най-бедните страни.
Парите влизат в глобален фонд за краткосрочна помощ от 7 млрд. eвро, най-вече за Африка. Сумите трябва да помогнат на бедните държави от Черния континент, както и от Азия и Латинска Америка, които са най-малко виновни за глобалното затопляне, да се адаптират към последиците от него преди 2012 г., когато в сила трябва да влезе наследник на Протокола от Киото.
Парите трябва да покрият разходи по укрепване на бреговите ивици, изграждане на водни мрежи и напоителни системи, ограничаване на обезлесяването, преминаването към нисковъглеродна енергия и др.
Бедните страни обаче настояват за доста по-значителни суми и технологии от индустриалните държави, което е иябълката на раздорав Копенхаген.
Междувременно милиардерът Джордж Сорос разкри в датската столица планове да предостави до 150 млрд. долара за тях, предназначени за достъп до чисти технологии.
Според Сорос еднократна финансова инжекция от 100 млрд. долара е реална възможност, за която се иска само политическа воля.
Според критиците с днешното решение ЕС заобикаля основни климатични въпроси и просто „преопакова“ отдавна обещан под една или друга форма „подарък“, за да произведе оптимистични новинарски заглавия.
Природозащитната организация „Греийнпийс“ също разкритикува изхода от срещата на върха. Според нея така се отбягват по-насъщни проблеми като съкращаване на парниковите газове и осигуряване на финансова помощ за климата в дългосрочен план.

Финанси