ЕС задели 5,5 млрд. евро във фонд за отбрана

Европейската комисия (ЕК) отделя 5,5 милиарда евро годишен бюджет за Европейския фонд за отбрана. Предвижда се фондът да помогне държавите от ЕС по-ефективно да изразходват средствата за отбранителни способности, като се ограничи дублирането на разходи и постигане на по-добро съотношение между качество и цена, съобщи пресслужбата на ЕК.

Обявен от председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер през септември 2016 г. и подкрепен от Европейския съвет през декември 2016 г., Фондът ще координира, допълва и увеличава националните инвестиции в научноизследователска дейност в областта на отбраната, в разработването на прототипи и в придобиването на отбранително оборудване и технологии.

Заместник-председателят на ЕК Юрки Катайнен отбеляза, че фондът допълва сътрудничество с НАТО. Комисията уточни, че фондът ще покрива научноизследователска дейност, като тази година ще осигури безвъзмездни средства за съвместни изследвания в областта на новаторските отбранителни технологии и изделия, изцяло и пряко финансирани от бюджета на ЕС. Проектите, допустими за финансиране от ЕС, ще бъдат насочени към приоритетните области, договорени преди това от държавите в ЕС, като ще включват електроника, метаматериали, криптиран софтуер или роботика. Това направление ще бъде финансирано с 90 милиона евро до края на 2019 г., като за тази година са предвидени 25 милиона евро.

ЕК днес отправи покана за представяне на предложения за проекти в областта на безпилотните системи в морска среда и войсковите системи. Подписването на първите споразумения за отпускане на безвъзмездни средства се очаква до края на тази година. Догодина ЕК ще предложи научноизследователска програма, посветена на отбраната, с прогнозен годишен бюджет от 500 милиона евро.

Фондът ще насърчи държавите от ЕС към сътрудничество при съвместното разработване и придобиване на отбранителна техника и технологии. Държавите могат съвместно да влагат средства в разработването на технологии за дронове или спътникова комуникация, или в покупката на едро на вертолети. Единствено съвместни проекти ще бъдат допустими за финансиране, а част от общия бюджет ще бъде отделена за проекти, свързани с трансграничното участие на малки и средни предприятия. ЕС ще предостави съфинансиране от 500 милиона евро общо за 2019 г. и 2020 г.

След 2020 г. ЕС ще осигурява за отбрана един милиард евро годишно. ЕК очаква това да привлече частни средства и така общо отбранителното перо да достигне пет милиарда евро на година.

Европейският фонд за отбрана има две направления:

– Научно-изследователска дейност: Научноизследователското направление на фонда вече дава първите си резултати. През 2017 г. ЕС за първи път ще предложи безвъзмездни средства за съвместни изследвания в областта на новаторските отбранителни технологии и продукти, изцяло и пряко финансирани от бюджета на ЕС. Проектите, допустими за финансиране от ЕС, ще бъдат насочени към приоритетните области, договорени преди това от държавите членки, и принципно може да включват електроника, метаматериали, криптиран софтуер или роботика. Това направление ще бъде финансирано с: 90 милиона евро до края на 2019 г., като за 2017 г. са заделени 25 милиона евро. Днес беше обявена и покана за представяне на предложения за проекти в областта на безпилотните системи в морска среда и войсковите  системи. Подписването на първите споразумения за отпускане на безвъзмездни средства се очаква до края на тази година.500 милиона евро годишно след 2020 г.

През 2018 г. Комисията ще предложи специална научноизследователска програма на ЕС, посветена на отбраната, с прогнозен годишен бюджет от 500 милиона евро, което ще превърне ЕС в един от най-големите европейски инвеститори в научни изследвания в областта на отбраната.

– Разработване и придобиване: Фондът ще насърчи държавите членки да си сътрудничат при съвместното разработване и придобиване на отбранителна техника и технологии посредством съфинансиране от бюджета на ЕС и практическа подкрепа от Комисията. Държавите членки например могат съвместно да инвестират в разработването на технологии за дронове или спътникова комуникация, или в закупуването на хеликоптери на едро с цел намаляване на разходите. Единствено съвместни проекти ще бъдат допустими за финансиране, а част от общия бюджет ще бъде заделена за проекти, свързани с трансграничното участие на МСП.

ЕС ще предостави съфинансиране в размер на:

– 500 милиона евро общо за 2019 г. и 2020 г. по линия на специална програма в областта на отбраната и промишленото развитие, която беше предложена днес.

– За периода след 2020 г. ще бъде изготвена по-мащабна програма, с прогнозен годишен бюджет в размер на 1 милиард евро. Програмата ще привлече национално финансиране, като очакваният мултиплициращ ефект е 5. Следователно е възможно да бъде генерирана обща инвестиция за развитие на отбранителни способности в размер на 5 милиарда евро годишно след 2020 г.

Комисията цитира оценки, според които липсата на сътрудничество между държавите в ЕС в областта на отбраната и сигурността струва между 25 милиарда и 100 милиарда евро годишно. Общо 80 на сто от обществените поръчки и над 90 на сто от научните изследвания и технологиите се управляват на национално равнище. До 30 на сто от годишните разходи за отбрана биха могли да бъдат спестени чрез обединяването на обществени поръчки.

В ЕС съществуват 178 различни оръжейни системи, в сравнение с 30 в САЩ. В ЕС съществуват 17 различни модела основни бойни танкове, а в САЩ – само един. В Европа има повече производители на вертолети, отколкото правителства, които да могат да ги купуват, отбелязва комисията.

Бъдещето

Сед Бялата книга на Комисията за бъдещето на Европа – днес Комисията публикува и документ за размисъл с цел стартиране на обществена дискусия за това как ЕС на 27-те може да се развива в областта на отбраната до 2025 г.

В днешния документ за размисъл се очертават различни сценарии за това как да се противодейства на нарастващите заплахи в областта на сигурността и отбраната, пред които е изправена Европа, и как да се укрепят собствените способности на Европа в областта на отбраната до 2025 г. Дебатът ще има важен принос за вземането на решение за това как Съюзът да укрепи защитата и сигурността на европейските граждани, който въпрос заема централно място сред приоритетите на Комисията Юнкер.

Документът за размисъл е допълнен с конкретни предложения, представени днес с цел стартиране на Европейския фонд за отбрана, който ще подпомогне по-ефективното разходване на средства от държавите членки за съвместни отбранителни способности.

Сценариите

Лидерите от ЕС ще се срещнат в Прага на 9 юни, за да обсъдят как да бъде използван потенциалът на Договорите за засилване на сътрудничеството в областта на отбраната. Комисията има принос към това обсъждане, както и към по-широкия дебат в целия ЕС относно отбраната, като очерта три възможни сценария за бъдещето на европейската отбрана.

– При сценария „сътрудничество в областта на сигурността и отбраната“ държавите членки ще запазят правото си да вземат решения относно необходимостта от сътрудничество в областта на сигурността и отбраната – свободно и поотделно за всеки конкретен случай – като ЕС ще продължи да допълва усилията на национално равнище.

Сътрудничеството в областта на отбраната ще бъде засилено, но участието на ЕС в най-отговорните операции ще
остане ограничено. Новият Европейски фонд за отбрана би спомогнал за разработването на някои нови съвместни способности, като държавите членки ще продължат да контролират индивидуално по-голямата част от развитието на отбранителните способности и обществените поръчки. Сътрудничеството между ЕС и НАТО ще запази настоящия си формат и структура.

– При един по-амбициозен сценарий за „споделена сигурност и отбрана“ държавите членки ще обединят някои финансови и оперативни активи с цел засилване на солидарността в областта на отбраната. ЕС също така ще се ангажира в по-голяма степен със защитата на Европа във и извън границите ѝ. Съюзът ще поеме повече функции в области, като киберсигурността, защитата на границите или борбата с тероризма, както и укрепване на свързаното със сигурността и отбраната измерение на вътрешните политики на ЕС, като енергетика, здравеопазване, митнически съюз или космическо пространство. Това ще бъде съчетано с политическа воля за действие, както и вземане на адекватни решения в динамичен контекст. ЕС и НАТО също така ще засилят взаимното сътрудничество и координация в голям брой области.

– В най-амбициозния сценарий – „обща отбрана и сигурност“ – се предвижда постепенното определяне на обща политика на ЕС в областта на отбраната, което да доведе до обща отбрана на основание член 42 от Договора за ЕС. Съществуващите разпоредби дават възможност на група държави членки да преминат на по-високо равнище на европейска отбрана. При този сценарий защитата на Европа ще се превърне във взаимно подсилваща отговорност на ЕС и НАТО. ЕС ще може да участва във важни операции в областта на сигурността и отбраната, подкрепен от по-високо ниво на интеграция на силите за отбрана на държавите членки. ЕС ще оказва подкрепа за съвместни отбранителни програми с Европейския фонд за отбрана, както и ще създаде специална европейска агенция за научни изследвания в областта на отбраната. Това би спомогнало и за създаването на истински европейски пазар в областта на отбраната, способен да защитава ключовите си стратегически дейности от външни намеси.

Посочените по-горе сценарии не се изключват взаимно, а илюстрират три различни степени на амбициозност по отношение на солидарността, информира infostock.bg. Укрепването на европейската сигурност е необходимост. Държавите членки ще играят водеща роля в определянето на степента на амбициозност, с подкрепата на институциите на ЕС. Отправяйки поглед към бъдещето, сега е моментът те да определят пътя, по който желаят да поемат, както и скоростта, с която искат да се движат, така че да защитят гражданите на Европа.

financebg.com