ЕС и САЩ продължават да си играят с „финансовия огън“, но в Третия свят

Докато ЕС и международната общност настоява за преструктуриране и по-стриктен контрол над финансовия сектор, подходът към Третия свят е съвършено различен. Там развитите икономики продължават с децентрализацията на банковия сектор, предаде EUobserver.
Стратегията на децентрализация подкопава борбата с бедността и създава отново и отново същите условия, които доведоха до световната финансова криза, твърди доклад на неправителствената организация World Development Movement. ЕС продължава с натиска за вдигане на ограниченията пред дейността на западните банки в Третия свят както чрез преговорите под егидата на СТО за Общо споразумение за търговия в областта на услугите (GATS), така и с двустранни търговски договори с 34 развиващи се икономики от Латинска Америка, Азия и Африка.
Чрез GATS Европа и САЩ искат от 94 развиващи се страни да отворят финансовия си сектор. Ако това се случи, всяка страна, подписала споразумението, няма да може да приема по-рестриктивни норми от тези, които са били в сила в момента на подписването. Това означава ограничаване на възможностите за контрол над търговията със сложни финансови инструменти, която е една от главните причини за избухването на световната финансова криза.
Вече седем години GATS не може да стане факт и затова ЕС започна да сключва двустранни споразумения. Стратегията, известна като „Глобална Европа“, цели премахването на ограниченията за дейността на европейски финансови компании заедно с по-либерални мерки в редица други сектори в случай че не се подпише споразумение под егидата на СТО. Двустранни търговски споразумения с такива условия са подписани вече с Чили и Мексико, такова е и Карибското икономическо споразумение за сътрудничество. А там, където има либерализация в полза на големите западни банки (например Индия и Мексико, където 80% от банковия сектор е в ръцете на чуждестранни компании), малкият местен бизнес взима кредити все по-трудно. А и малкото кредити се раздават под формата на жилищни ипотеки, кредитни карти и заеми за коли, които поощряват потреблението за готови продукти, а не за сектори като промишлеността и селското стопанство.
Econ.bg