Ефективен капиталов пазар в България – мисията невъзможна
Всички може би ще се съгласим с тезата, че работещият капиталов пазар е от фундаментално значение за една развита пазарна икономика. Редица икономически изследвания ясно разкриват силната корелацията между пазарната капитализация и нивото БВП на глава от населението в една икономика. Позитивите – както на фирмено, така и на макроикономическо ниво – от един ефективен капиталов пазар са наистина много. От това да се осигури достъп до финансиране на икономически ефективни инвестиционни проекти, които да създават заетост и брутен вътрешен продукт, до това домакинствата да спестяват и инвестират повече, пише в анализ за Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) Никола Филипов.
Капиталовият пазар в България – бумът и рецесията
На теория Българска фондова борса (БФБ) би трябвало да бъде този гръбнак на пазарната икономиката и може би за периода 2004-2009 г. като че ли наистина беше. Именно тогава станахме свидетели на един от първите ясно изразени цикли на бум, последван от рецесия (Графика 1). В този период много публични компании успяха да наберат капитал от борсата. Други път придобиха публичен статут с цел да оптимизират капиталовата си структура, за да могат да финансират инвестиционните си проекти по един по-ефективен начин. Трети пък бяха отписани от борсата, поради тяхното придобиване от стратегически инвеститори.
Въобще към средата на бума (2005-2006 г.) на капиталовия пазар БФБ успя да привлече интереса на много чуждестранни и български инвеститори. Паралелно с това през последното десетилетие станахме свидетели и на редица странни от юридическа гледна точка събития, които увредиха интереса на миноритарните инвеститори в публични компании. Повечето от тези нарушения някак си останаха под радара на Комисията за финансов надзор (КФН). Вследствие на натрупването на подобни грешки както физическите, така и институционалните инвеститори в някаква степен загубиха доверие в българския капиталов пазар и насочиха ресурсите си към по-развитите капиталови пазари.
Новите регулации на БФБ
На 6 юли 2015 г. КФН излезе с предложение да отпадне задължението на емитентите на ценни книжа да публикуват междинни финансови отчети за всяко тримесечие, като остана задължението само да публикуват финансови отчети на годишна и шестмесечна база. Претекстът за това нелогично от финансова гледна точка предложение е, че това се прави с цел да се облекчи финансовата и административна тежест на емитентите.
Въпреки че на практика пропускането на две тримесечия може би не е от някакво колосално значение, сигналът, който се изпраща към участниците в капиталовия пазар, е изключително негативен, защото вместо да се налага и поощрява по-голяма прозрачност на публичните компании, на практика регулаторът прави точно обратното. Това неизменно ще доведе до значителен отлив на инвеститори в БФБ. За справка: в периода 2011-2015 г. броят на физическите лица клиенти на платформата за онлайн търговия COBOS спадна от 946 на 287 и вместо законодателите да се фокусират върху връщането на тези хора в капиталовия пазар чрез законови мерки, целящи защитаването на техните интереси и затвърждаването на пазарните практики, които да развият капиталовия пазар и да го направят по-ефективен, КФН за съжаление направи точно обратното.
Всеки студент, завършил успешно първи курс в някакъв икономически университет, знае от какво фундаментално значение за един развит капиталов пазар е достъпът до информация и прозрачността на публичните компании. Колкото повече информация е налична за една компания, толкова по-добре участниците в пазара могат да оценят нейната реална стойност и по този начин да тласкат цените на акциите към някаква логична цена, като правят капиталовия пазар по-ефективен.
Цялата хипотеза за ефективния пазар се основава върху това, че дори в най-слабата си форма (т.нар. „форма на слаба ефективност“) цените на активите вече включват цялата достъпна информация и ако някой инвеститор реши да прилага технически и фундаментален анализ, той няма как да постигне доходност, която да е по-висока от пазарната. Именно поради тази причина предложението на КФН е в пряк разрез с може би една от най-известните икономически теории, защото ако допуснем, че участниците в капиталовия пазар ще имат два пъти по-малко налична информация (две тримесечия от счетоводни данни, спрямо четири), която да използват фундаментален анализ, това директно означава, че българския капиталов пазар става значително по-неефективен.
За да систематизирам негативните последици, които неизменно ще последват от това предложение, ще задам следните въпроси към КФН:
1. Защо западен стратегически или финансов инвеститор би инвестирал в капиталов пазар, който не само се характеризира с изключително ниска ликвидност, но и на всичкото отгоре позволява на емитентите на ценни книжа да не предоставят отчети на тримесечна база?
2. Каква е логиката някой български пенсионен или договорен фонд да инвестира в българска публична компания при наличието на два пъти по-малко информация за емитента спрямо развитите капиталови пазари на запад? Как изобщо се защитава предложение за влизане в позиция на кредитен комитет с толкова висок правен риск и ограничена информация?
3. Това регулаторно предложение ще засили ли търгуването с вътрешна информация, което един от основните фактори, израждащи ефективния капиталов пазар?
Подозирам, че на всички нас отговорите са пределно ясни и за съжаление те водят само към един извод: че регулаторните промени целят съсипване на едно от най-ценните оръжия на капитализма за постигане на устойчив икономически растеж – капиталовият пазар.