Ефектът на доминото ще разцепи еврозоната

Блумбърг“ Кой е следващият? Първо Гърция банкрутира, а сега и Ирландия е на ръба да поиска помощ от Европейския съюз и Международния валутен фонд. Когато това стане, ще ни залеят с успокоителни приказки, че заразата е изолирана, еврозоната вече е стабилизирана, а единната валута е спасена. Ще се наслушаме на гръмки слова за значимостта на европейския проект. Старият континент ще прокънти от сурови порицания за спекулантите. Не вярвайте на нито една от тези думи. Еврото се превърна в машина за банкрути. След като довършат Ирландия, пазарите ще погнат Португалия и Испания, а след тях Италия и Франция. Работи ефектът на доминото и с всяко спасяване разломът в еврозоната ще става все по-голям. Този процес ще приключи чак с разпада на зоната, използваща единната валута. Ирландската криза е много по-тежка за еврото от гръцката. Единственото нещо, което може да спаси някогашния Келтски тигър, е ясен и открит ангажимент на останалите членки в паричното обединение да избавят останките от икономиката на страната. Без съмнение точно това ни чака. Десетки милиарди евро ще бъдат хвърлени за укрепване на доверието в ирландските финанси. За малцината останали поддръжници на единната валута е много трудно да обяснят как се стигна дотук. Гърците влязоха с фалшифицирани показатели в еврозоната и изобщо не биваше да бъдат допускани. Веднъж приети обаче, трябваше да бъдат заставени да избират между бързо реформиране и изключване. Икономиите на Келтския тигър Случаят с ирландците е различен. Страната бе с една от най-успешните икономики в света през последните две десетилетия. Правителството й така и не прояви разточителство. След избухването на кризата Ирландия не си зарови главата в пясъка като гърците, а предприе всички възможни мерки за свиване на разходите в опит сама да преодолее проблемите, без да прибягва до външна помощ. Накратко, бедата не е в Ирландия, а в еврото. Логиката по-нататък е неумолима. Щом в основата на кризата е единната валута, тя няма да спре дотук. Накъде ще поеме? Най-вероятно към Португалия. Страната бе с дефицит от 9,3% от брутния вътрешен продукт през 2009 г., най-високия в еврозоната след Ирландия, Гърция и Испания. Целта на правителството е да го смъкне на 7,3% тази година, но дали това изобщо е постижимо? Ако се водим от доходността по облигациите, много инвеститори са скептично настроени. В изследване на „Блумбърг“ от миналата седмица 38% от запитаните глобални инвеститори казват, че Португалия „вероятно“ ще просрочи задълженията си. Испанският дефицит А след това? Защо да си правим илюзии, че Испания е вън от опасност? Очаква се бюджетният й дефицит да достигне 9,3% през тази година – втория по големина в еврозоната. Значителното му редуциране ще е много трудно предвид застоя, в който се намира испанската икономика. В същия ред на мисли защо да не е ред и на Италия? Тя остана сравнително незабележима най-вече защото успя да предотврати натрупването на големи бюджетни дефицити, поне в сравнение с някои от средиземноморските си съседи. Тя обаче има голям дълг, наследство от разхищенията й в миналото, а икономиката й е в ужасно състояние още откакто страната се присъедини към еврозоната. А какво да кажем за Франция? Наистина икономиката й е по-силна в сравнение с много държави в периферията на еврозоната. И все пак протестите миналия месец срещу съвсем скромна реформа на пенсионната система показаха изключително ясно, че никоя друга европейска държава не държи така твърдо на остарялата си и скъпа социална система както Франция. Дори гърците показаха повече желание за промяна. Погрешно е да си мислим, че Франция завинаги ще остане извън светлината на прожекторите. Кредитно стимулирано разорение „Португалия е изправена пред много структурни недостатъци“, заявиха от Morgan Stanley в съобщение до инвеститорите миналата седмица във връзка с това, коя ще е следващата страна, нуждаеща се от спасителен план. „В Гърция основният проблем е финансовата недисциплинираност. В Испания това е сривът на кредитно стимулирания бум в цените на имотите – положение, в което е и Ирландия, но в комбинация с прекалено голям банков сектор.“ Във всяка държава сривът във финансовото доверие ще има различен катализатор, но основната причина е една и съща. Въвеждането на еврото бе огромен риск с надеждата, че споделянето на единна валута ще помогне на група от много различни икономики да се уеднаквят, което да позволи на Европейската централна банка да ръководи единна валутна политика вместо всички тях. Тази теория беше интересна, но се оказа погрешна. Икономиките са прекалено различни, за да може единна централна банка да управлява всички тях. Лихвените нива винаги са грешни навсякъде. Варират само проявленията. В Гърция това беше фискалната криза. В Ирландия – банковият срив. В Испания – балон в строителството, който се пръсна. В Германия – огромен търговски излишък. Но подобно на река, която търси пътя си към морето, проблемите винаги намират изход. Тази криза ще продължи да прелива от държава в държава. Единственото окончателно решение е разделянето на еврозоната на по-малки валутни зони. Докато лидерите в региона не осъзнаят тази проста истина, всяка спасителна намеса само ще пренася бойното поле.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *