Ефектът на лоста: теория и практика

1. Същност и дефиниция

Един от въпросите, които финансовата теория на фирмата изследва, е ефектът на лоста. Става въпрос за влиянието, което използването на дългосрочен чужд капитал оказва върху определени резултати на фирмата, а именно нетните продажби, оперативната печалба и нетната печалба.
В съответствие с известното във фирмената финансова теория “златно” финансово правило, фирмата следва да инвестира получения дългосрочен чужд капитал в нови по-качествени дълготрайни материални активи (ДМА), които заместват старите ДМА (или новите ДМА да се използват заедно със старите).
Главното е, че чуждите капитали финансират активи, но при задължителна обвързаност между изискуемостта на тези капитал и ликвидността на активите, които те финансират. Казано по-конкретно, срокът, през който чуждите капитали са на разположение на фирмата, трябва да е равен или по-голям от срока, през който активите (финансирани от тези капитали) се трансформират в парични средства.
Дългосрочният чужд капитал е на разположение на фирмата за достатъчно дълъг период, с оглед финансиране на ДМА, които имат по-дълъг срок на ликвидност (срок на превръщане на ДМА в парични средства). Уточняваме, че в статията не разглеждаме въпроса за механизма на трансформиране на ДМА в парични средства.
В резултат от придобиването на нови ДМА и тяхното използване е налице нарастване на нетните приходи от продажби на продукция, респективно на оперативната печалба (по-специално, при разглеждане на ефекта на лоста, последната всъщност представлява печалба от продажби на продукцията; в статията не се спираме на въпроса за различията между оперативната печалба и печалбата от продажби на продукцията) и на нетната печалба на фирмата (при разглеждане на ефекта на лоста тя представлява финансовият резултат за отчетния период).
Увеличаването на нетната печалба на една акционерна фирма, при положение, че не са емитирани нови акции, води до по-голяма нетната печалба на една акция (което, естествено, е изгодно за акционерите). Тази схема за нарастване на печалбата, падаща се на една акция, може да е налице не само в промишлена фирма, където се създава продукция, но и в търговската фирма, където се купуват и продават стоки, а така също и при фирма в сферата на услугите.
При търговската фирма полученият чужд дългосрочен капитал може да финансира разширяване на материалната база, свързана с търговията, което ще даде възможност за придобиването и съхранението на по-големи количества стоки, а оттук и по-големи продажби, което, в крайна сметка, води до по-голяма нетна възвръщаемост на една акция.
При фирма в сферата на услугите полученият чужд дългосрочен капитал може да финансира разширяване на материалната база на фирмата и по-голямата база да способства за по-голямото “производство” на услуги, а оттук и повечето приходи от продажби на услуги и в крайна сметка по-голяма печалба на една акция. Тази схема е приложима не само в акционерното дружество, където основният капитал е разделен на акции (такава е формулировката за акционерното дружество посочена в Търговския закон), но и в дружества, където основният капитал е разделен на дялове, като например дружествата с ограничена отговорност.

2. Теоретични постановки

При разглеждане на ефекта на лоста финансовата теория използва следния модел за формиране на финансовия резултат на фирмата[1]:

Нетни приходи от продажби – Разходи за произв. и реализация = Печалба преди лихви и корпоративен данък

(Оперативна печалба)

Печалба преди лихви и корпоративен данък – Разходи за лихви = Печалба преди корпоративния данък

Печалба преди корпоративния данък – Корпоративния данък = Нетна печалба

Лостовият механизъм, който се разглежда във физиката, се свежда до това, че когато се упражни сила от едната страна на лост, който е поставен върху опорна точка, то това води до повдигане на тежест, намираща се на другия край на лоста.

При това, ако ефектът на лоста се реализира в дружество, чийто капитал е разделен на акции, тогава ще е налице увеличаване на печалбата падаща се на една акция. Ако ефекта на лоста се реализира в дружеството, чийто капитал е разделен на дялове, тогава ще е налице увеличаване на печалбата, падаща се на един дял.

Логиката на схемата е следната – дългосрочният чужд капитал, в съответствие със “златното” финансово правило, се инвестира в ДМА, т.е. този капитал „натиска“ (упражнява сила) върху лоста надолу от едната страна. Съответно тези ДМА могат да бъдат използувани от промишлената фирма за нарастване на производството на продукция, и могат да увеличат нетните приходи от продажби на продукция, печалбата от продажби, нетната печалба на фирмата и нетната печалба, която се пада на една акция (един дял).
Ако през 2007 г. дадена фирма, чийто капитал е разделен на 100 бр. акции, не е ползвала дългосрочен чужд капитал и ако нетните приходи от продажби възлизат на 1800 единици, а разходите за производство и реализация – на 1500 единици, тогава печалбата от продажби на продукция възлиза на 300 единици. Разходи за лихви няма и съответно печалбата преди лихви и корпоративния данък е равна на печалбата преди корпоративния данък (печалбата от продажби на продукцията), т.е. на 300 единици. Ако данъчният размер на корпоративния данък е 20%, тогава сумата на данъка ще възлезе на 60 единици. Съответно нетната печалба на фирмата ще възлезе на 240 единици, тъй като печалбата преди корпоративния данък е 300 единици, а данъкът възлиза на 20% х 300 = 60 единици. Оказва се, че нетната печалба, която се пада на една акция (един дял), е 240/100 = 2.40 единици.
Ако в началото на 2008 г. фирмата получи дългосрочен чужд капитал, който финансира нови ДМА, тогава е възможно да нарасне производството и, съответно, нетните приходи от продажбите да нараснат в сравнение с 2007 година. А именно, през 2008 г. нетните приходи от продажби възлизат на 2500 единици. Разходите за производство и реализация за 2008 г. възлизат на 1900 единици. Съответно печалбата преди лихви и корпоративния данък е 2500 – 1900 = 600 единици.
Ако за 2008 година лихвата по дългосрочния чужд капитал е в размер на 150 единици, тогава печалбата преди корпоративния данък възлиза на 600 – 150 = 450 единици. Ако данъчният размер на корпоративния данък е 20%, тогава сумата на данъка възлиза на 20% х 450 = 90 единици. Съответно нетната печалба на фирмата за 2008 година е 450 – 90 = 360 единици. Ако броят на акциите (или дяловете) през 2008 година се е запазил, т.е. акциите (или дяловете) са 100, тогава нетната печалба, падаща се на една акция, е 360/100 = 3.6 лева. Виждаме, че през 2008 година, благодарение на получения чужд капитал, нетната печалба, падаща се на една акция (един дял), е по-голяма в сравнение с предходната 2007 година.
Въпреки че през 2008 г. фирмата реализира разходи за лихви, а през 2007 година няма такива разходи, нетната печалба, падаща се на една акция (един дял) през 2008 г. е по-голяма, тъй като полученият дългосрочен чужд капитал способства за нарастването на производството в сравнение с 2007 година, а това на свой ред води да по-големи приходи от продажби на продукция и печалба преди лихви и корпоративния данък. И макар фирмата да реализира разходи за лихви, както се вижда в крайна сметка, нетната печалба, падаща се на една акция (или един дял), за 2008 година е по-голяма от нетната печалба, падаща се на една акция (или един дял) за 2007 година.

3. Видове ливъридж

Финансовата теория разглежда три степени на влияние, което използването на дългосрочен чужд капитал оказва:
– първа степен, наричана оперативен ливъридж;
– втора степен, наричана финансов ливъридж;
– трета степен, наричана общ ливъридж.
Възможно е те да бъдат изчислени по следния начин:
процентно изменение на
оперативната печалба[2]
Оперативен = ––––––––––––
ливъридж процентно изменение на
нетните приходи от продажби

процентнo изменение
на нетната печалба
Финансов = ––––––––––––
ливъридж процентно изменение на
оперативната печалба

Общ ливъридж = опер. ливърийдж х финансов ливърийдж

процентно изменение
на нетната печалба
Общ ливъридж = ––––––––––
процентно изменение на
нетните приходи от продажби

Величината на оперативния ливъридж показва колко процента изменение на оперативната печалба се пада на един процент изменение на нетните приходи от продажби. Величината на финансовия ливъридж показва колко процента изменение на нетната печалба се падат на един процент изменение на оперативната печалба. Величината на общия ливъридж показва колко процента изменение на нетната печалба се падат на един процент на изменение на нетните приходи от продажби.
Трите величини (на трите вида ливъридж) би следвало да са положителни величини. Така например, ако изменението на нетните приходи от продажби е 3%, а изменението на оперативната печалба е 6%, тогава величината на оперативния ливъридж ще е 2 (6%/3%). Това ще означава, че на 1% увеличение на нетните продажби се падат 2% увеличение на оперативната печалба. Възможно е да са налице отрицателни изменения на нетните приходи от продажби (-3%), т.е. намаление с 3% на нетните приходи от продажби в сравнение с предходния период, и отрицателно изменение на оперативната печалба (- 6%), т.е. възможно е да е налице намаление с 6% на оперативната печалба.
В този случай величината на оперативния ливъридж е отново (- 6%) : (- 3%) = 2. Това е един неблагоприятен вариант, който показва, че е нужно величината на оперативния ливъридж не само да е положителна, но и измененията на нетните приходи от продажби и на оперативната печалба да са положителни величини. По аналогичен начин изглежда и ситуацията по отношение на величините на финансовия ливъридж и общия ливъридж.
Добре би било не само тези величини да са положителни, но и процентовите изменения, посочени в числителите и знаменателите на съответните формули, да са положителни. Така например, възможно е величината на финансовия ливъридж да е положителна, но процентното изменение на нетната печалба и процентното изменение на оперативната печалба да са отрицателни, което е неблагоприятно за фирмата. Възможно е величините на трите вида ливъридж да са положителни за няколко поредни години, но най-важното е нетната печалба, падаща се на една акция или дял да нараства.

4. Практически измерения на ливъриджа

Казаното дотук по повод ефекта на лоста представлява теоретичната постановка на този въпрос. Какви са обаче практическите измерения на проблематиката относно ефекта на лоста, т.е. как на практика се проявява този ефект ?
Финансовата теория работи с един модел за формиране на финансовия резултат на фирмата (той може да бъде наречен финансов модел), който обаче се отличава от счетоводния модел за формиране на финансовия резултат у нас. Счетоводният модел се изразява в това, че финансовият резултат на фирмата е производен на нетните приходи от продажби на продукция, стоки и т.н, приходите от финансиранията, финансовите приходи и извънредните приходи, а така също и на разходите по икономически елементи, финансовите разходи, извънредните разходи и разходите за данъци.
Както се вижда, счетоводният модел за формиране на финансовия резултат е по-сложен в сравнение с финансовия модел за формиране на финансовия резултат. Виждаме, че върху финансовия резултат на фирмата оказват влияние финансови приходи, извънредни приходи и т.н. и това не позволява да се изследва ефектът на лоста. За да се изследва ефектът на лоста, е необходимо да се въведе в употреба “условната нетна печалба”.
Тя е разлика между печалбата от продажби на продукция и разходите за лихви, свързани с получения дългосрочен чужд капитал. Освен това трябва да имаме предвид, че масова практика е задържане на част от печалбата във фирмата. Задържаната печалба е наричана във финансовата теория още капиталова печалба. Тя е част от постоянния капитал (той включва собствения дългосрочен капитал и чуждия дългосрочен капитал) и е източник на определено количество активи.
Тази печалба също оказва лостово въздействие в смисъл, че тя въздейства в посока на увеличаване на производството, увеличаване на приходите от продажби, увеличаване на печалбата от продажби на продукцията, увеличаване на “условната” нетната печалба и, в крайна сметка, увеличаване на условната нетна печалба, падаща се на една акция или един дял.
Лостовия ефект, показан в схемата, се изразява в това, че полученият дългосрочен чужд капитал финансира нови ДМА, а освен това капиталовата печалба, т.е. частта от балансовата печалба, която се задържа във фирмата, финансира определено количество активи.
В резултат на всичко това фирмата увеличава производството си, съответно увеличава нетните приходи от продажби на продукция, нараства печалбата й от продажби на продукция, т.е. оперативната печалба. Фирмата отчита разход за лихви във връзка с получения дългосрочен чужд капитал (такъв разход не е бил налице в предишен период, когато фирмата не е разполагала с дългосрочния чужд капитал), но въпреки това условната нетна печалба се увеличава (в предишния период тя е била равна на печалбата от продажби на продукция, тъй като не са налице разходи за лихви във връзка с дългосрочния чужд капитал). По-голямата условна нетна печалба означава, че е налице и по-голяма условна нетна печалба, падаща се на една акция (един дял) при положение, че броят на акциите (дяловете) остава непроменен.
Предвид необходимостта от използването на “условната нетна печалба” при практическата работа с ефекта на лоста е необходимо трите степени на ливъридж да се изчисляват така:
Процентно изменение на
оперативната печалба
Оперативен = –––––––––––––
ливъридж Процентно изменение на
нетните продажби

Процентно изменение на
условната нетна печалба
Финансов = ––––––––––––––
ливъридж Процентно изменение на
оперативната печалба

Процентно изменение Процентното изменение
на оперативна печалба на усл. нетна печалба
общ = –––––––––– Х ––––––––––––-
ливъридж Процентно изменение Процентно изменение
на нетни продажби на оперативна печалба

Процентно изменение на
условна нетна печалба
общ ливъридж = ––––––––––––––––
Процентно изменение
на нетните продажби

5. Счетоводни аспекти

Фирмата получава дългосрочен чужд капитал, който се отразява по кредита на сметка Получени дългосрочни заеми, ако фирмата е получила дългосрочен банков заем. Ако фирмата е емитирала дългосрочни облигации, тогава дългосрочният чужд капитал, който тя получава, се отразява по сметка Дългови инструменти. След като бъде получен дългосрочният чужд капитал, чиято форма на проявление са получените парични средства, тогава тези парични средства се използват за придобиване на нови дълготрайни материални активи. Тези активи могат да бъдат машини.
Възможно е да се получи, обаче, и следната ситуация – фирмата да получи заем от дадена търговска банка, като обаче той директно се използва за придобиване на машини. Става въпрос за ситуация, при която банката превежда нужната сума по сметка на фирмата-доставчик на машините след като те бъдат доставени на фирмата-купувач и заедно с това възниква задължение към банката от страна на фирмата-купувач. Счетоводното отчитане на получаването на дългосрочния чужд капитал и неговото използване може да бъде следното:
На първо място – получаване на дългосрочен чужд капитал, с който директно се придобиват машини, за които не е нужна монтажна услуга (това е стопанската операция). Съставя се следната счетоводна статия:
Дебит с/ка Машини и оборудване
Дебит с/ка Начислен данък за покупките
Кредит с/ка Получени дългосрочни заеми

На второ място – възможно е получаване на дългосрочен чужд капитал като начин на употреба на този капитал са паричните средства (това е стопанската операция). Съставя се следната статия:
Дебит с/ка Разплащателна сметка в левове
Кредит с/ка Получени дългосрочни заеми или с/ка Дългови инструменти

На трето място – придобиване на машини, за които е необходимо осъществяване на монтажна услуга (това е стопанската операция). Съставя се следната счетоводна статия:
Дебит с/ка Разходи за придобиване на дълготрайни активи
Дебит с/ка Начислен данък за покупките
Кредит с/ка Разплащателна сметка в левове

На четвърто място – осъществяване на монтажни операции от специализирана фирма, т.е. получаване на монтажна услуга (това е стопанската операция). Съставя се следната счетоводна статия:
Дебит с/ка Разходи за придобиване на дълготрайни активи
Дебит с/ка Начислен данък за покупките
Кредит с/ка Доставчици

На пето място – приемане в експлоатация на машините (това е стопанската операция). Съставя се следната счетоводна статия:
Дебит с/ка Машини и оборудване
Кредит с/ка Разходи за придобиване на дълготрайни активи

Вече посочихме, че част от печалбата се задържа във фирмата и че във фирмената финансова теория тя се нарича капиталова печалба. Тази печалба е възможно да се запише по кредита на сметка Основен капитал, изискващ регистрация, по кредита на сметка Общи резерви и по кредита на сметка Други резерви срещу дебитиране на сметка Неразпределена печалба от минали години. Възможно е дори по сметка Неразпределена печалба от минали години да остане кредитно салдо, което ще бъде отразено в пасива на счетоводния баланс. Вижда се, че капиталовата печалба се разпределя по различни направления, но тя остава във фирмата и, съответно, допринася за реализирането на лостовия ефект. Тоест, тя допринася за нарастване на производството, за нарастване на приходите от продажби и т.н.
Известно е, че годишната печалба от продажби на продукция може да се установи в края на отчетния период от сметка Приходи от продажби на продукция – тя е положителната разлика между приходите от продажбите на продукция (отразени в кредитната страна на сметката) и сбора от паричните оценки на продадената продукция (себестойност, обезценена или преоценена стойност), административните разходи и разходите за продажби. Тези разходи са отразени в дебитната страна на сметка Приходи от продажби на продукция.
Печалбата следва да се приспадне с лихвата по получения дългосрочен чужд капитал, която е отразена по аналитична сметка Разходи за лихви по дългосрочни заеми – тази сметка се води към сметка Разходи за лихви. Разликата между годишната печалба от продажби на продукцията (оперативната печалба) и годишната лихва по дългосрочния чужд капитал представлява “условната нетна печалба”. Тя е крайният ефект от получаването на дългосрочния чужд капитал. Другите ефекти са нарастване на производството, нарастване на приходите от продажби на продукция и нарастване на печалбата от продажби на продукция (възможно е тези ефекти да са причинени от други фактори – усъвършенстването на управлението, на организация на производството и др., но тогава не става въпрос за проява на ефекта на лоста). Увеличаването на “условната нетна печалба” при равни други условия води до нарастване на балансовата печалба на фирмата. В предходната година всъщност “условната нетна печалба” е била равна на печалбата от продажби на продукция (оперативната печалба), тъй като не е бил получен дългосрочен чужд капитал и, следователно, не е налице разход за лихви, свързан с дългосрочен чужд капитал.
Вече посочихме формулите за изчисляване на трите вида ливъридж, когато практически се работи по този въпрос. Нужно е обаче експертите на фирмата да знаят как да изчислят съответните процентни изменения, които присъстват във формулите. Процентното изменение на приходите от продажби на продукцията може да се установи на база данните от сметка Приходи от продажби на продукция. Необходимо е да се установят приходите от продажби през текущата година, те да се разделят на приходите от продажби за предходната година и след това получената величина да се умножи по числото 100.
Процентното изменение на оперативната печалба (печалбата от продажби на продукция) може да се установи на база данните от сметка Приходи от продажби на продукция. Печалбата от продажби на продукцията за текущата година трябва да се раздели на печалбата от продажби на продукцията за миналата година и получената величина да се умножи по числото 100. Процентното изменение на условната нетна печалба (вече се мотивирахме защо е необходимо тя да се използва при изследване на лостовия ефект) може да се изчисли като условната нетна печалба за текущата година се раздели на условната нетна печалба за предходната година, и получената величина се умножи с числото 100.
Както посочихме, условната нетна печалба е разлика между оперативната печалба и лихвите по дългосрочни заеми. Следователно, за да се изчисли условната нетна печалба за текущата година, е необходимо от печалбата от продажби на продукцията, която може да се установи от сметка Приходи от продажби на продукция, да се извадят разходите за лихви, които са отразяват по аналитична сметка Разходи за лихви по дългосрочни заеми, като тя се води към синтетична сметка Разходи за лихви. По аналогичен начин се изчислява условната нетна печалба за предходната година. Уточняваме, че при изчисляване на процентните увеличения от полученото число (то се получава при умножаването с числото 100) трябва да се извади числото 100 и съответно се установява процента на увеличение.
В практиката ефектът на лоста се проявява не само при промишлената фирма, но и при търговската фирма и фирмата, създаваща услуги. При тези фирми счетоводното отчитане на получаването и използването на дългосрочен чужд капитал, както и установяването на съответните проценти изменения, които присъстват във формулите за трите вида ливъридж, е аналогично на ситуацията при промишлената фирма, т.е. няма принципни различия (налице са само определени нюанси) по тези въпроси между промишлената фирма от една страна, и търговската фирма и фирмата в сферата на услугите от друга страна.

[1] Чертичките да се четат за знак “минус”. При разглеждане на ефекта на лоста разходите за лихви включват съответните плащания във връзка с получения дългосрочен чужд капитал.

[2] Оперативната печалба е разлика между нетните приходи от продажби и разходите за производство и реализация на продукцията. Тя се нарича още печалба преди лихви и корпоративния данък. Нетната печалба е финансовият резултат на фирмата за дадена година.

Статията е публикувана в бр. 2/2008 г. на сп. „Финанси“