Завръщането на мегасделките

Те отново са тук – липсващите отдавна големи придобивания. След като години наред страняха от големите сделки, корпоративните мениджъри се завръщат на арената на придобиванията. Подтикнати са от покачващите се цени на акциите и възстановяващите се икономики в САЩ и Европа.

От планираното за 45 млрд. долара придобиване наTime Warner от Comcastдо опита на фармацевтичната компания Valeant да купи производителя на ботокс Allergan на почти 46 млрд. долара – компаниите се осмеляват да сключват смели сделки с голям потенциал, пише в анализ Wall Street Journal.

Досега през тази година са обявени 14 придобивания, всяко на стойност най-малко 10 млрд. долара. По данни на Dealogic тази бройка е рекордна от 2007 година насам. А може да нарасне допълнително. Защото в тези данни не влиза обявеният през тази седмица интерес за закупуване на AstraZeneca от страна на Pfizer. Сделката се оценява на около 100 млрд. долара. Също и разговорите между General Electric и Alstom за закупуването на енергийния бизнес на френската компания за повече от 12 милиарда долара, или интереса на Siemens към сделката, не са отразени в данните.

След финансовата криза през 2008 и 2009 г. и след като някои големи сделки се провалиха, мениджърите позагубиха интереса си към сливанията и придобиванията и предпочитат вместо това да трупат парите си в други инвестиции. Дори когато цените на акциите отново започнаха да се покачват, корпоративните лидери все още се нуждаеха от известно време, преди да се решат да обсъждат големи сделки.

Но сега доверието се завръща в заседателните зали в корпоративните централи, подхранвано от комбинация от макроикономическите фактори, покачващите се цени на акциите и други фактори, като например различните данъчни ставки, които правят сливането с чужди фирми финансово привлекателно.

„Най-големите сделки по дефиниция крият в себе си и и най-голям риск“, казва Лари Графщайн, ръководител на отдела по сливания и придобивания в Северна и Южна Америка на UBS. „Сега по-големите сделки се появяват пред обществото, защото най-накрая концерните обърнаха гръб на разбираемия напрегнат консерватизъм, който бе предприет по време на кризата“.

Тенденцията обаче може лесно да се преобърне, особено ако пазарите се обърнат назад, икономиката се влоши или данъчните политики се променят. Често дейността в областта на сливанията и придобиванията се активизира, само за да потъне отново малко по-късно.

Обявените сделки за по-малко от 500 млн. евро всяка досега през тази година правят малко над една пета от общия обем на сделките. Това е най-ниският им дял за този период, откакто Dealogics изследва тези данни.

Голяма част от тази дейност се концентрира в Европа. Европейската икономика се връща бавно към растежа – през миналата година ръстът бе в размер на 0,1 на сто. Някои мениджъри в САЩ и на други места постепенно стигат до извода, че континентът вече преживя най-лошото, а оценките на компаниите все още са атрактивни, твърдят банкери.

Само през изминалата седмица имаше куп сливания и дискусии между американски и европейски компании, които имат потенциална стойност от повече от 115 милиарда долара. В допълнение към General Electric и Pfizer и фармацевтичната компания Eli Lilly обяви през миналата седмица, че иска да закупи бизнеса с ветеринарна медицина на Novartis за 5,4 милиарда долара. А междувременно шведският фармацевтичен производител на генерични лекарства Meda AB отхвърли офертата на щатския си конкурент Mylan Inc за сливане, което би създало компания на стойност 24 млрд. Долара.

Различните данъчни закони в международен аспект правят придобиванията в чужбина привлекателни за американските компании. Това е особено вярно за така наречените „обратни поглъщания“, при които компаниите в резултат на сливане местят седалищата си в чужбина и по този начин да се възползват от по-ниските данъчни ставки.

„Има редица фактори, които насърчават сделките, особено данъчните облекчения във връзка с вече популярните „обратни сделки“, казва Кевин Кокс, съпредседател за Global Banking в Citigroup. Този аспект играе роля и при опита за сделка между Pfizer и британската AstraZeneca.

Благодарение на нарастващите цени на фондовите пазари в САЩ делът на фирмите, които изплащат своите сделки само с акции, от общия обем на сделките е най-висок от 2003 г. насам, показват още данните от Dealogic. От началото от годината 18 на сто от обявените сливания и придобивания са сделки изцяло в акции. През миналата година този дял бе девет процента. Делът на чистите парични сделки падна до 48 процента, най-ниското ниво от 2001 г. насам.

Тенденцията към платените изцяло с акции сделки е особено силно изразена за сделките в сектора на технологиите, казва Крис Гернтнер, ръководител на Corporate Finance в Credit Suisse. Сделките в акции помагат на купувачите да запазят ръководния екип в компаниите, като ги включва в новосъздадената компания.

„Купува се визията и нейното изпълнение, а в действителност става дума и за хората“, казва Гертнер. Около 75 на сто от обсъжданите с него сделки са за сделки с акции, а обикновено техният дял е около 25 процента, казва той.

Както през февруариFacebook обяви придобиването на услугата за изпращане на текстови съобщения WhatsAppза 19 млрд. долара, някои наблюдатели приписаха желанието за такава сделка на силното покачване на цените на акциите на социалната мрежа.

Facebook ще брои 12 млрд. долара в акции и 4 млрд. долара в брой за Whatsapp. Служителите и основателите на WhatsApp ще получат 3 млрд. долара в акции. По онова време книжата на Facebook се търгуваха в близост до своите исторически върхове.

И не на последно място – очакванията, че в резултат на оповестяването на сделките цените на акциите на купувача ще се покачат, дават на компаниите повече самочувствие за опита ѝ за придобиване, споделят запознати. През миналата седмица, например, когато производителят на зъбни протези Zimmer обяви придобиването на производителя на зъбни импланти Biomet за 13,35 милиарда долара в брой и акции, акциите поскъпнаха с повече от 11 на сто. Ако Biomet приеме акциите като средство за заплащане, компанията може да се възползва от скока на цените, ако цената на акциите не спадне преди това.