Задава ли се азиатската Гърция?

Дългът на държавата е огромен и продължава да расте. Вече една четвърт от японския бюджет отива за обслужване на плащанията по облигациите, а правителството в Токио не прави почти нищо, за да промени нещата, пише Spiegel.
През последните години Токио се превърна в Мека на потреблението, като търсенето е разпределено по специфичен начин в отделните квартали. Например в Сугамо е доминирано от възрастните японци. Ескалаторите в станциите на метрото там се движат по-бавно, а в много от магазините се предлагат аксесоари като бастуни и мазила за болки в ставите.
В квартала Хураюку пък е пълно с магазини за младежка мода и дрехи като на героите от манга анимациите.
Този свят на блясък обаче е само една илюзия. В продължение на години, третата най-голяма икономика в света функционира като взема пари назаем повече от всяка друга държава в света. Японските правителства са натрупали дългове на стойност 14.6 трлн. долара. Това се равнява на 230% от годишния брутен вътрешен продукт на страната. За сравнение дългът на Гърция е само 165% от нейния БВП.
Разточителните разходи превърнаха Япония в бомба с часовников механизъм и пример за това какво Европа не трябва да прави докато се бори с кризата на държавния дълг.
Япония така и не успя да се възстанови от срива на фондовите борси и кризата на пазара на имоти, която я удари през 90-те години на миналия век. Оттогава годишните темпове на растеж са анемични, а данъчните приходи не покриват дори половината от държавните разходи. И страната се намира в капана на спиралата на дефицитното харчене.
При това за разлика икономиките в периферията на еврозоната Япония продължава да плаща почти нулеви лихви върху дълговете си. Дори Германия трябва да плаща повече, за да получава пари назаем от пазара.
Причината е проста: За разлика от страните в еврозоната, японската държава заема по-голямата част от парите от собствения си народ. Местните банки и застрахователи са закупили 95% от държавния дълг на страната, а облигациите се използват като вид спестовни депозити. Нещо повече, японците са очевидно толкова убедени, че страната им ще бъде в състояние да изплати дълговете си един ден, че продължават да дават на своето правителство привидно безкрайно количество пари.
Експертите предупреждават, че тази система не може да функционира още дълго. Такатоши Ито, професор по икономика в Университета на Токио, смята, че Япония може да стане „следващата Гърция“, ако новото правителство не промени курса. В един момент парите ще свършат. Дори японците да превърнат всичко, което притежават в държавни облигации, средствата ще стигнат за финансирането на публичните разходи за период от едва 12 години.
И за разлика от европейските държави, никой няма да се притече на помощ на японците, когато парите свършат.
Централната банка в Токио вече не се придържа към дисциплинираните парични политики. От 2011 г. насам печатането на йени не спира. За този период банката е стартирала програми за стимулиране на японската икономика на обща стойност 900 млрд. евро. За сравнение размерът на спасителните фондове в еврозоната е 700 млрд. евро.
От известно време насам, японските банки могат да заемат пари от централната банка при лихвени проценти, близки до нула. Следвайки тази политика, централната банка на Япония прави точно същото като Европейската централна банка, тя финансира правителството по заобиколен начин.
Досега, обаче тази стратегия няма ефект. Евтините пари седят в банките, докато с тях не бъдат купени държавни облигации, вместо да се вливат в икономиката. Лихвите са твърде ниски и възвращаемостта на инвестициите е твърде малка.
А правителството на новоизбрания премиер Шиндзо Абе очаква от централната банка да напечата още пари. Абе настоя за стартирането на програма за икономическо стимулиране в размер на 120 млрд. долара , която ще включва най-вече публични инвестиции в строителния сектор. Според анализаторите подобен подход обаче ще бъде пагубен за японската икономика.
Председателят на централната банка Ширакава се огъна бързо и само 4 дни след победата на Абе обяви, че ще разшири размера на програмата за закупуване на облигации със 120 млрд. долара, давайки нещо като коледен подарък на правителството.
По думите на Ширакава парите са само начин „да се спечели време“, а правителството трябва да осъществи огромни реформи.
Но въпросните промени вероятно няма да се харесат на мнозинството от японците. В сектора на търговията на дребно, например производителите остават безнадеждно старомодни. Индустрията пропусна много от маркетинговите революции през последните години, защото се стреми да запази колкото се може повече работни места, включително и чрез засилени държавни регулации.
Изглежда и, че Абе не иска да бърза с реформите. Вероятно той ще се откаже от плана на предшественика си да повиши данък добавена стойност от 5 на 10 на сто.
Едно нещо е сигурно, предупреждава централният банкер Ширакава: „ако не направим данъчна реформа, доходността на японските държавни облигации ще се повиши.“
А ако това се случи, къщата от карти ще рухне. Големите японски банки ще бъдат сред първите потърпевши и ще разпространят кризата в глобален мащаб.

Финанси

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *