Законопроект с конски мисли

Не знам дали тази фраза още се употребява, но си спомних за нея, когато прочетох доклада на комисията по земеделието и горите по повод законопроекта за виното и спиртните напитки. Аз все още не разбирам конски, но се научих да разпознавам философията на законодаването и законовите текстове.
Проектът е внесен от министерския съвет на 6 януари. Той се състои от 111 страници текст, от които около 30 са приложения, а една страница е обосноваването на необходимостта от неговото приемане, т.нар. „мотиви”. Комисията е взела присърце проекта и на 25 януари го е разгледала и приела съответния доклад, за който става дума. От протокола на заседанието се вижда, че обсъждането е заело около 15 минути. Един депутат от управляващите е изказал някои съображения, а друг (от опозицията) го е подкрепил, защото с него поне щели „да се облекчат хората, които се занимават с винарство”. Депутат от другата опозиция е казал, че новият закон щял да натисне дребните производители и че „Коалиция за България ще гласува „против””.  С 13 гласа „за”, 3 гласа „против” и 3 гласа „въздържали се” законопроектът е приет на първо четене.
Какво се подразбира от цялата процедура досега, доклада на комисията и мотивите на министерския съвет? Анализът на въздействията на законопроекта е отделна задача.

Разработилите закона го разглеждат като приоритет и го пробутват бързо през законодателното събрание, без разумните в такива случаи и изисквани по закон и правилник обществени обсъждания и анализ на въздействията.
Вносителят не е направил такъв анализ нито преди, нито след разработването на проекта, т.е. не е ясно защо той е бил разработен, нито какво ще се случи, когато бъде приет.
Вносителят обаче разполага с експерти (всъщност цял отдел), които могат да направят този анализ, за да се избегне ненужната законодателна работа, нежелателните и непредвидени последици или поне за да се получи по-добро качество на окончателната уредба.
Подкрепящият депутат казва, че законопроектът съответства на правилника на законодателната дейност на министерски съвет, очевидно предполагайки, че това е негово достойнство; законите не трябва да пречат на икономиката, а народните представители би следвало да ги е грижа дали те съответстват на интересите на избирателите.
Комисията по земеделието и горите, макар и водеща, не предприема такива анализи. Докладът ѝ очевидно е подготвен от експертите към нея, преразказва съдържанието на закона на три и половина страници и разкрива следното:

Смисълът на закона бил в това да има все същата държавна политика за виното и спиртните напитки, които се осъществяват от министрите на земеделието и икономиката, но няма отговор на въпроса защо държавата трябва да има такава политика;
В подтекста на някои изменения на европейските регламенти стои интереса на някои големи производители от Франция, но нито тази комисия, нито съответният отдел на Народното събрание, нито вносителят са направили дори елементарен преглед на тези регламенти;
Народните представители гласуват „на тъмно” не само защото не разглеждат новите евро-регламенти, но и защото ще чуят становищата на гилдията между първо и второ четене;
Гилдията ще бъде поставена пред свършения факт на приет „по принцип” законопроект.
Но гилдията е заинтересована страна по сегашното законодателство и по новия проектозакон, защото тя има основни функции по защита на сектора от конкуренция, очевидно за сметка на потребителите и новите предприемачи.

А какво казват мотивите на вносителя?

Изглежда един от замислите е „безпрепятственото провеждане на политиката в лозаро-винарския сектор”, т.е. правителството не иска бизнесът и гражданите да му пречат;
Проектът има единадесет цели и процедури, нито една от тях не е опростена, а по-скоро обратното – макар това да е изискването на закона за облекчаване на административните изисквания и контрол върху стопанската дейност;
Очевидно този последният закон е удобен, когато трябва да се отчита дейност, а не когато трябва да се подобрява средата за водене на бизнес;
Всички нови процедури са свързани със съществени преки разходи за бизнеса и изказалият се против народен представител е прав да предполага, че този нов закон „ще натисне дребните производители”;
По-важно за правителството е обаче, че контролните органи ще получат нови поводи за натиск върху предприятията в този отрасъл;
Законопроектът консолидирал подзаконовите регламенти, които сега действат; но нищо не се казва защо се прави това, какво не работи, по какви причини и как това се отразява на производството на вино и ракия, а оттам – и на потребителите.

Най-добре е в тази ситуация и при тези несвършена работа законопроектът да не се приема.

Красен Станчев, ИПИ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *