Заплатата не е социална помощ

Божидар Данев

Българската стопанска камара не приема обвързването на минималната работна заплата с линията на бедност. Тя трябва да нараства с темпа на средната работна заплата.

Няма практика в ЕС към защитените доходи на населението освен отдавна установените минимални размери на работна заплата, на пенсиите и гарантирания доход за социално подпомагане да се прибавят също и всички доходи от работна заплата на заетите в дейностите на бюджетна издръжка, в обществения и частния сектор на реалната икономика и всички пенсии.

Ако това е така, правителството си присвоява правото да определя само, без съгласуване, всеки един от тези доходи, което не съществуваше дори при централизираната планова икономика. Позоваването избирателно на някои законодателни и социални практики на страните от ЕС е некоректно, защото те се различават съществено. Социалното министерство е избрало да посочва само тези практики, които съвпадат с неговата концепция. Не се отчитат разликите в икономическата среда, производителността на труда, инфлацията, натрупаните средства в социалните фондове, демографската картина, миграцията и други съществени параметри. Не се разглеждат законодателствата и практиките на европейските страни с най-динамично развитие. Редица предложения в стратегията съществено се отклоняват от програмата за управление на правителството, например извеждането на инфлацията като основен фактор за повишаване на заплатите в отраслите и браншовете на реалната икономика вместо производителността на труда, както е записано в правителствената програма. В този смисъл това противоречи на друго твърдение в стратегията, че „нарастването на доходите се разглежда като резултат от повишаването на заетостта, нарастването на производителността на труда и конкурентоспособността на икономиката“. Абсурдно е разглеждането на средната работна заплата за страната като защитен доход. Няма такава практика в ЕС. По-бързото нарастване на минималната работна заплата у нас превръща трудовите възнаграждения от стимули за труд в средство за социално подпомагане, изплащано от предприятията.

(Становище на Българската стопанска камара)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *