Заплашва ли България най-голямото търговско споразумение в историята?

Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции между САЩ и Европейския съюз не е споразумение за създаване на класическа зона за свободна търговия, по дефиницията на Световната търговска организация. Това е далеч по-сложен и обвързващ съюз.

Безспорен аргумент в полза на партньорството дават данните за последните 10 години за търговията между ЕС и САЩ. Обменът на стоки възлиза средно на 438 милиарда евро, а на услуги е на стойност 247 милиарда евро на година.

За сравнение обемът на търговията между ЕС и Китай е на обща стойност 333 милиарда евро, а между ЕС и Русия е 251 милиарда евро.

Друг аргумент и вероятно водеща движеща сила са интересите на мултинационалните компании, чийто обороти надхвърлят брутния вътрешен продукт както на държави като България, така и на редица други страни членки на ЕС. Много често, мултинационалните интереси не са сложени пряко на масата на преговорите, но са определящи. Вероятно биха могли да се намерят някои косвени оценки за тези интереси на база информация, изготвяни например в рамките на Конференцията на Обединените нации за търговия и развитие. Тези оценки твърде често нито се познават, нито им се дава гласност.

За цялостно осветяване на темата, обаче трябва да се ползват доклади като оценката на въздействието на холандския институт ECORYS от април 2014 г., изготвен по поръчка на ЕК; на CEPS – Лондон доклада от октомври 2014 по поръчка на ЕП и отделно независимо научно изследване от Университета в Тъфтс, Масачузетс,САЩ от октомври 2014 и др.

Отделно трябва да се разглежда въздействието на споразумението върху Турция поради нейния уникален статут на държава в митнически съюз с ЕС от повече от 50 години. Разбира се отделно внимание трябва да се отдели на конкурентноспособността на глобална система за добавената стойност.

Университетският анализ на Д. Джеронимо от Университета в Тъфтс, Масачузетс от октомври 2014 г., изготвен на основание на различен икономически модел показва закриване на повече от 600 хил. работни места в ЕС в противовес на очакванията за 15 хил. нови позиции на пазара на труда, според анализите поръчани от Европейската комисия. Т.е. увеличеният обем на търговия не е синоним на развитие или още по-малко на устойчиво развитие за ЕС.

Двигател за споразумението са по-скоро мултинационални и глобални икономически субекти. Поради неговата сложност и всеобхватност в редица сектори липсва както конкретен интерес така и функционален капацитет за национален макроикономически анализ, чрез който да се обосноват национални позиции, например случая с България.

Преговорната структура включва пазарен достъп за стоки, услуги, инвестиции и обществени поръчки, секторни обвързаности с тарифните и нетарифни мерки, техническите бариери в търговията, всички те разглеждани в тясна взаимосвързаност.

Българската оценка на споразумението би трябвало да включват становищата на отделни браншове, разбира се ако са защитени с числа, а не просто политически декларации.

Специално внимание трябва да се обърне на факта, че има структуроопределящи сектори от българската икономика, които са небългарска собственост, а паричните потоци от тяхната дейност идват от България и за тяхната позиция трудно може да се твърди, че е национална и българска.

Най-накрая е най-важното, не може да се мисли или говори сериозно за национална стратегическа българска позиция без национална стратегия за развитие на България с хоризонт от поне 20 – 50 години. Без такива приоритети, всичко ще бъде маркиране на дейност, лутане и налучкване без реално положително значение за българския интерес.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *