Заплашен ли е данъчният ни суверенитет?

Това коментираха икономисти на кръгла маса в столицата на тема „Фискалните правила – варианти за България“, цитирани от БТА. Дебатът за икономическите и фискални правила в Европа изостава от реалността и затова ние трябва да се стремим да решаваме проблемите на България, а не да се влияем от Брюксел, смята икономистът Георги Ангелов. По думите му страната ни трябва да има независим орган, който да следи за спазването на правилата в Договора за финансова стабилност. Важно е да се знае какво ще правим, ако в средата на годината се разбере, че ще имаме по-голям от записания бюджетен дефицит, посочи експертът. Икономистът от Института по пазарна икономика Петър Ганев е на мнение, че в Конституцията на България трябва да бъде записано, че страната ще спазва политика на нулев структурен бюджетен дефицит. Възможностите на България да прави самостоятелни структурни икономически политики трябва да бъде запазено, отбеляза подуправителят на БНБ Калин Христов. Той поясни, че се обсъжда съдът в Люксембург да може да глобява държавите, които не спазват правилото за бюджетен дефицит от 0,5 на сто от БВП. Предвижда се глобата да е до 0,1 на сто от БВП, което за България би означавало 80 млн. лева, каза Калин Христов. България има фискална дисциплина от 1997 година и глава Трета на Договора за финансова стабилност за бюджетния дефицит няма да ни натовари, само може да ни даде повече спокойствие, каза Пламен Орешарски, народен представител от КБ. Той подчерта, че в Договора за финансова стабилност не са предвидени санкции, ако държавният дълг е над 60 на сто от БВП. Има държави в ЕС, които са с голям публичен дълг, но в проекта те не въвеждат санкции, за да не накажат себе си, каза Орешарски. Подобна бе и тезата на финансовия министър Симеон Дянков, който след завръщането си от срещата на Еврогрупата.  „Две трети от държавите в ЕС сме на мнение, че дългът също трябва да се заложи в споразумението, но това остана за обсъждане от държавните и правителствени ръководители“, заяви тогава вицепремиерът. Народният представител от Синята коалиция Мартин Димитров посочи, че фискалните правила са „като светофарите – трябва да се спазват“. Той изрази тревога относно Глава Четвърта, предвиждаща по-голяма икономическа консолидация, която се очаква да се прилага от България едва след приемането ни в еврозоната. По думите му тази глава ще ограничи възможностите на България да прави икономически политики, като например реформа в пенсионната система и ще наложи по-високи данъци, а това ще намали конкурентоспособността на страната да привлича инвестиции. Ние сме малка страна, трябва да догонваме големите държави в ЕС и затова ни е нужна икономическа свобода, каза Мартин Димитров. Утре парламентът ще разгледа включването на България към Европейския финансов и икономически съюз. Вчера парламентарните комисии по бюджет, по европейски въпроси и по външни работи казаха „да“ на поредната чернова да документа. Позицията на България е да се присъедини към Глава ІІІ, която се отнася до по-строгата фискална дисциплина, но не и към Глава ІV – за икономическата консолидация. Глава ІV ще влезе в сила, когато страната ни влезе в еврозоната, ако и парламентът приеме тази позиция, допълва Дарик. „Мога да прогнозирам, че въпреки в последния вариант на Глава ІV да няма текстове за данъчна хармонизация, консолидация или други завоалирани термини, е голяма вероятността да се подпъхне такъв текст преди европейския съвет тази седмица или точно преди подписването на договора“, заяви Орешарски. По думите му темата за данъчната консолидация е стара и е обсъждана на ЕКОФИН, още когато самият Орешарски бе финансов министър. Той обаче допълни, че именно присъединяването и към тази глава от проектодоговора би ни позволила да приближим икономиката си до европейската. „По отношение на фискалните правила, това не е нова тема за нас. Тя няма да ни даде нищо, докато четвъртата глава ще ни осигури възможност за бонуси“, каза още Орешарски.

Финанси