Застраховането ще излиза малко по-дълго от кризата

Според мен, а и както се отбелязва в много източници в Европа и в света, ние вече виждаме признаци на отлепяне от дъното и някакви наченки на растеж, заяви Цветанка Крумова, изпълнителен директор и член на Управителния съвет на Армеец по време на панел „Застраховане“ на форума „Шумът на парите“, модериран от Николай Здравков, управляващ съдружник в I&G Brokers. Застрахователният бизнес, като нещо много специфично, винаги следва икономиката. Ние влязохме в кризата малко по-късно от държавата и очакванията са, че ще излизаме малко по-дълго от кризата. Дори и да има сериозно раздвижване в икономиката, застрахователният бизнес, може би поради специфичните си характеристики, ще го усети малко по-късно. Тенденцията по отношение на лихвите през 2014 г. е негативна, тоест те продължават да спадат и ние не можем да очакваме някакви грандиозни доходи от своите инвестиции. Това касае най-вече животозастрахователите и в по-малка степен общозастрахователните дружества, но така или иначе, ни касае всички, както и нашите печалби. Освен икономическите катаклизми, свиването на пазара, обедняването на населението, намаляването на застраховките, виждаме и сериозни климатични катаклизми, които се включват в света в последните години. В тези условия застрахователите сме принудени да се преориентираме, да търсим печалбата и да свиваме разходите – нещо, което е съвсем естествено в тези икономически условия. В същото време предстои и въвеждането на Платежоспособност II. Това безспорно налага едни инвестиции, които ние трябва да направим в своите информационни системи, в организацията на нашата работа. Тук аз виждам трудността, при която всички застрахователи ще бъдем изправени пред този проблем да намерим баланса между това доколко да свиваме разходите си и доколко да инвестираме, за да отговорим на изискванията на новите регулации. Тук трябва да споменем, че не само Платежоспособност II ще засяга застрахователите в следващите години. Има и други съществени изменения в европейски план, като директивата за застрахователните посредници, за пазарите на капиталови инструменти, които засяга почти всички елементи на дейността на застрахователите. Така че си струва да помислим какво ни чака в бъдеще и как да отговорим на тези нови условия. На въпрос на модератора на панела Николай Здравков относно ефекта от премахването на маркировките на автомобилите, Крумова заяви, че преди да се вземе решението за премахването, Комисията за финансов надзор (КФН) е направила един анализ през 2010 г. въз основа на данни, които е събрала от застрахователите. В него се видя, че тежестта на риска кражба спрямо всички останали рискове е много малка. Тогава, като относителна тежест, бе нещо от порядъка на 0.3%. За сравнение ПТП-тата имаха относителен дял 53%. Няма смисъл да се връщаме назад. Това решение беше взето и бе направена съответната промяна в закона. Аз смятам, че няма никакъв начин да възстановим всичко това, защото става въпрос за едни търговски дружества, чиято търговска дейност бе прекратена по този начин или ограничена. В края на краищата резултатът може да се види, ако се направи същия анализ, според Крумова. В момента е абсолютно невъзможно да се проследи къде отива един откраднат автомобил, когато той бъде разкомплектован. Нашите очаквания се сбъднаха, че това решение, за което имаше не знам какви мотиви, не постигна своите цели. Функцията на пасивното маркиране е именно превантивна – да информира потенциалните крадци, че частите на този автомобил са маркирани. По тази причина идентификацията на пасивното маркиране е неизменна част от него. Това обаче е една дискусия, която е излишна в момента, защото връщане назад няма. Компаниите, които се занимаваха с тази дейност, вече не се занимават с нея и ние просто трябва да продължим живота си и своя бизнес съгласно действащите законови разпоредби. Няма нито една тарифа на нито един застраховател по ГО, по която да имало някакво нарушение на закона, заяви Крумова в отговор на въпрос на модератора Николай Здравков дали са били нарушени правата на потребителя, когато се декларираше район на управление и имаше две тарифи – със или без Зелена карта. Тя, сама по себе си, би трябвало да не е действителна или би трябвало регулаторът да е реагирал, защото ние сме задължени тарифите по ГО да ги представяме на регулатора в еднодневен срок от тяното приемане. Във всичките тези години от 2007 г. насам, откакто е в сила Кодексът на застраховането, нашите тарифи да кажем, че са били незаконосъобразни, това просто не е вярно. Не е верен също така фактът, че не сме имали право да оценяваме риска дали един наш застрахован управлява преимуществено в страната или извън нея. По отношение на застраховка ГО има два елемента, които са в сферата на политиката, а не на икономиката. Това са необходимите компромиси, които бяха направени, за да станем член на ЕС. Единият е по отношение на задължителните минимални лимити на отговорност, които се уеднаквиха с европейските. Фактът, че стандартът на живот в България е много по-нисък, отколкото в другите европейски страни, говори, че тези лимити са много по-високи, отколкото икономически те са подходящи за нашата икономика. Другият компромис е обхватът на застраховката ГО. Идеята на всичко това, че срещу една премия ние сме дължи да покриваме територията на целия ЕС е политическа. Ако говорим за икономика и застраховане, нещата стоят по малко по-различен начин. Тук говорим за статистика, за математика, за актюерска наука. Безспорно е, че рискът по отношение на ПТП-тата и застраховка ГО за ПТП-та, настъпили в България, е различен от този, който е във всяка една отделна държава. Рискът на нашите ПТП-та, настъпили в Швеция, клони към нула, защото там почти няма български моторни превозни средства, които да пътуват. За мен тук трябва ясно да се каже, че тарифите на застрахователите и досега бяха абсолютно в съответствие със закона, заяви Крумова. Преди време имаше различни тарифи, защото ако кажем, че ние сме длъжни с една единна премия да покриваме целия ЕС, това означава, че тази премия би трябвало да клони с много малки разлики към средноевропейската. Средноевропейските стойности на тази застраховка обаче са много, много по-високи от тези, които са в България и от тези, които би понесъл бедният български народ. Предоставянето на отстъпка от основната, или единната тарифа, на тези, които си управляват автомпбила само в България, беше начин ние да отговорим на изискванията на този пазар. Опасенията, че те са като скачени съдове. Ние много лесно можем да вдигнем тарифите, но какво ще стане, ако в резултат на това хората спрат да се застраховат. Това първо ще се отрази на плащанията от Гаранционния фонд, което пак влияе върху цената и второ, може да се стигне до изключването ни от Многостранното гаранционно споразумение. Нещата са взаимно обвързани. Би трябвало едно такова решение да се гледа в цялост за всичките му ефекти. Застаряващото население в страната, за съжаление, по отношение на нашия бизнес има обратен ефект. В Европа всички казват, че това е положително за застраховането, тъй като пенсионерите ползват повече застраховки, но това не се отнася за нас, обясни Крумова. От друга страна, имаме младото поколение и ако трябва да говорим за тенденции, бъдещето са технологиите. Това, което стои пред нас, е интернет поколението, на чиито изисквания ние сме длъжни да отговорим. За съжаление, има доста законодателни пречки, за да можем да отговорим на това младо поколение, на неговите необходимости и постепенно дейността да стане онлайн и ние да си комуникираме пълноценно с тях.