Затварянето на границите за бизнеса
The Economist
В цяла Европа оптимизмът към трансграничните сделки като че ли намалява обратнопропорционално на засилващото се темпо на обединяване между компаниите. Все повече държави прибягват към икономическия национализъм (който те предпочитат да наричат патриотизъм), а той е в разрез с либерализирането и отварянето на пазарите, което ЕС би трябвало пък да поощрява. Надигналата се вълна на протекционизъм би могла да сложи край на бума на трансграничните сделки. През 2005 г. стойността на сливанията и изкупуванията в Европа надхвърли $1 трилиона – рекорд от 2000 г., когато се спука технологичният балон. Около една трета от тези средства се падат на трансграничните сделки – двукратно увеличение в сравнение с 2004 г. От началото на тази година големите международни сделки валят. Конкуренцията несъмнено ще пострада, ако шансовете за свободен бизнес в Европа бъдат възпрепятствани от опитите на правителствата да блокират сделки или сливания в собствените си страни. Миналата година слуховете, че PepsiCo ще погълне Danone, предизвикаха вълна от ярост сред водещите френски политици. В резултат на това американският кандидат-купувач набързо се отдръпна. Германската съпротива срещу чуждестранните изкупувания в страната отстъпи леко през 2000 г., когато след тежка битка Vodafone придоби Mannesmann. Страната обаче все още отказва да постели червената пътека. Volkswagen е защитен от чуждестранни купувачи със специален закон, който бюрократите в Брюксел се опитват да свалят. Полша от своя страна демонстрира, че новоприетите членки на ЕС могат да бъдат не по-малко „патриоти“ от старите. За съжаление на Еврокомисията полското правителство заведе дело, за да блокира придобиването на германската HVB от италианската Unicredit, защото при него ще трябва да се слеят и двете полски дъщерни компании на банките, срещу което застава правителството. Протекционистката тенденция се използва като легално средства за защита на секторите, важни за националните интереси. Според европейските закони страните членки имат право да блокират придобивания на местни компании от чуждестранни купувачи, единствено ако те застрашават обществената сигурност или финансовата система на страната. Заместник-председателят на Комисията Франко Фратини през тази седмица заяви, че обединението на Suez и Gaz de France не нарушава европейските закони, но е „удар върху духа на единния европейски пазар“. На защитниците на свободния пазар и икономическата интеграция, изглежда, им предстои тежка битка.