Защо абсолютната погасителна давност няма да важи за банковите кредити?

Десетгодишната абсолютна давност, която е залегнала в новите промени в Закона за задълженията и договорите не изключва 5 и 3 годишната давност – те си остават. С тази поправка просто се слага краен предел, в който един кредитор може да събира вземанията си.

Досега действащата нормативна уредба предвижда 3-годишна давност за определени вземания, като лихви, неустойки, периодични плащания към мобилни оператори, топлофикации и др., а 5 годишната – за всички останали случаи.

Данъците се събират по друг закон – Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и е важно да се знае, че там има предвидена отдавна действаща 10-годишна абсолютна давност.

Данъци се събират с 5-годишна давност, но не и ако има спиране или прекъсване на давността. Сега се опитват да въведат краен предел от 10 г. за граждански и търговски задължения. 5-годишната давност наистина се прекъсва с определени действия и сега няма краен предел, през който кредиторът може да си събира вземането.

Има случаи, при които дела траят безкрайно, след което и наследниците на длъжника продължават да изплащат задължението му именно, защото няма краен предел.

Ако се въведе предлаганата сега от депутатите 10-годишна давност, означава, че независимо дали давността е спирана и прекъсвана от възникването на задължението до 10-та година, то длъжникът не би трябвало да бъде търсен след този срок нито за лихви, нито за главницата.

Тази норма от 10 г., която се предлага е защитна, но тя важи само за необезпечените вземания. Т.е. едно вземане, ако е обезпечено, както е при банковите дела при ипотечните заеми, то хора с такива кредити няма да се ползват от поправката и да имат защита. Не става дума само за ипотечните кредити, защото ако при потребителските кредити са посочени обезпечения и има поръчители, промяната също няма да се отнася до тях.

Да обобщим – за банковите кредити тази норма няма да е действаща. Няма банка, която под някаква форма да не отпуска кредит срещу обезпечение – било то вещно, ипотечно, чрез поръчители, залог на трудово възнаграждение или движимо имущество.

Защо абсолютната погасителна давност няма да важи за банковите кредити? Този въпрос трябва да се зададе на депутатите-вносители на промяната в закона. Само можем да гадаем какво лоби отново се е намесило при приемането на предложението за тази законодателна инициатива. Абсолютната погасителна давност от 10 г. трябва да се приеме за всички вземания – обезпечени или необезпечени. Само така клиентите на банките ще получат реална защита.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *