Защо борсовото съживяване може да е грешка?

Джон Отърс

Къде сгреших? Често си задавам този въпрос, но за първи път правя това на страниците на „Файненшъл таймс“. Този въпрос е нужен, защото, както редица читатели любезно изтъкнаха, не съм успял да видя задаващото се подобрение. Ако трябва да съм честен пред себе си, предвидих възможността за голямо подобрение през тази година. Част от логиката на пазарите е, че огромното освобождаване от активи често бива последвано от също толкова голямо търсене. Сегашното подобрение обаче, което започна да се колебае в последните две седмици, е вероятно най-голямото за последните сто години. Просто не подготвих читателите за нещо толкова драматично.
S&P 500, основният индекс на най-голямата фондова борса в света, стигна дъното със зловещите 666 пункта в началото на март, обезличило напредъка му от предните 13 години. По това време всеобщото мнение, споделяно и от мен, бе, че кризата може да не приключи, докато някои от най-големите американски банки не бъдат национализирани. Икономиката се намираше в процес на свободно падане. Много хора не бяха впечатлени от дебюта на администрацията на Обама. Финансовата система като че се нуждаеше от драстични мерки, които можеха да застрашат финалното пречистващо изчистване на активи, нужно на пазарите.
Песимизмът, измерен от проучванията на индивидуални инвеститори в САЩ, бе най-дълбокият в историята. Цикличното съотношение цена/печалба (което сравнява цените на акциите със средните печалби от предните 10 години) към онзи момент предполагаше, че щатските акции са евтини по исторически стандарти и са на най-ниска цена за период от 22 години. На дългосрочна база това означаваше, че е добро време за купуване.
Всичко това трябваше да е доказателство, че дъното е близо. Проблемът бе, че бях очарован от начина, по който цикличното съотношение цена/печалба е започнало да се надига от дъното при 5 или 6 преди края на предните големи мечи пазари и старта на съживяването. Исторически оптимизмът трябва да се заличи напълно и да бъде заменен с нерационален песимизъм, преди да настъпи истинско подобрение. Това още не се е случило.
А аз имах теория за реалния свят, която съответстваше на пазарната. Администрацията на Обама ще национализира Citigroup и някои други големи банки, които биха предизвикали последната голяма чистка, и възстановяването ще започне. Вместо това Citi и BofA поведоха колоната на съживяването, като обявиха печалби за януари и февруари. А посрещнатите със скептицизъм „стрес тестове“ и последвалите ги заздравявания на капитала възстановиха доверието. Банките запируваха с евтините пари на правителството. Всеки месец на изкуствени рентабилни търговии им осигурява още време, позволява допълнително подобрение на балансите и увеличава шансовете им да оживеят някак (даже ако продължа да съм скептик), предвид риска от още просрочени ипотеки и нуждата от по-драстичен лек.
Другото ми критично лошо предположение засягаше Китай. По времето, когато Пекин обяви стимулите си, т.е. през октомври миналата година, реших, че този план няма да направи нищо повече от това да спре кървенето. Икономиката на Китай сякаш се свиваше. Политическият императив на лидерите на Китай е да не позволяват икономиката да се срине и да навлезе в рецесия. Мислех, че ще могат да измислят как да се справят. Но не ми хрумна, че биха могли да навлязат в огромния бум, който сега се развива. И това не е счетоводен трик, какъвто се оказа съживяването на южнокорейската икономика, силно зависима от износа към Китай. А когато Китай се съживи, светът ще е в безопасност.
Това бяха ключовите грешки на въображението ми: не вярвах, че американските банки биха могли да оживеят и не си представях, че Китай може да се възстанови, по-силен от преди.
Подцених и стадните инстинкти на фондовите мениджъри. Когато пазарите вървят нагоре, те нямат стимул да продават. Онези, които пропуснаха ранното подобрение, биха искали да понатрупат печалба.
Имам ли оправдание? Ако се окаже, че бумът на Китай, основан на огромното разрастване на кредитите, не може да бъде поддържан и ако щатските банки потънат отново в сериозни проблеми, бих могъл да си спестя голям срам. Но и акциите ще се сринат.
Що се отнася до подобрението, трудно ще се закълна в него. Ценните книжа са прекалено скъпи, съдейки по цикличните съотношения цена/печалба, макар и не на екстремни нива като при балон.
Подобрението върви ръка за ръка със спада на долара, чийто развой е труден за предвиждане. Той подкопава прекалено много конкурентността на останалите държави. Подобрението на фондовите борси зависи от движението нагоре на цените на петрола. Подобно на подценения долар, и то може да навреди на икономиката. Следователно, страничните ефекти от подобрението изглеждат опасни. Ако забавящите се пазари от последните седмици показват, че са осъзнали надценяването на подобрението, май би било добре. Но веднъж вече сгреших.