Защо вече никой не иска да бъде домакин на Олимпийските игри?

В понеделник Бостън обяви, че се оттегля от желанието да бъде домакин на Летните олимпийски игри през 2024 г. Кметът Марти Уолш обяви, че няма да подписва никакви договори, които карат данъкоплатците да превишават разходите си, които са гарантирани всеки път, когато някой е домакин на международно спортно събитие.

Причината – вече никой не иска да бъде домакин на Олимпийските игри, анализира Mashable.

Все пак има и добри примери – Барселона през 1992 г. се смята за успех за всички включили се. Но за нагледно пояснение защо Олимпийските игри са станали нежелани за повечето потенциални техни домакини, е нужно просто да погледнем към близкото минало.

Сочи – 2014 г.
Едва ли някой може да забрави игрите в Сочи миналата година, когато журналистите и атлетите се натъкнаха на хаотична строителна площадка броени дни преди събитието. Най-скъпите Олимпийски игри в историята струваха над 50 млрд. долара, което обогати само малка част от страната, докато останалата част от икономиката й отслабваше. Едва осем месеца след закриването на церемонията Сочи е описан като „призрачен град“.

Сред превишаването на разходите, лошото строителство, потискането на хомосексуалистите и на политическите активисти и нарастващия конфликт в Украйна, Олимпийските игри 2014 г. в Русия са смятани за нелепа издънка от повечето наблюдатели.

Имаше упорити твърдения за корупция в навечерието Олимпийските игри в Сочи, а всеки, който мисли, че Путин и приближените му не са се облагодетелствали от предполагаемата корупция, е наивен.

Атина – 2004 г.
Гърция похарчи 10 млрд. долара, за да бъде домакин на Олимпийските игри през 2004 г. Малко над 10 години по-късно икономиката на страната е в криза. Възможно ли е обаче да има връзка между двете неща?

През 2012 г. преди икономическата ситуация в Гърция да достигне до истински кризисно ниво – Bloomberg публикува материал, който обяснява „как Олимпийските игри през 2004 г. задейства упадъка на Гърция“.

Вероятно няма по-перфектен символ, който да свързва днешна Гърция с игрите от 2004 г., от изоставените гниещи олимпийски съоръжения в Атина.

Бразилия – Световно първенство по футбол 2014 г.
Извън олимпийската тематика, Бразилия построи нови искрящи стадиони за Световната купа миналото лято. В столицата Бразилия беше издигнат стадион за 550 млн. долара. Днес той се използва като паркинг за автобуси.

Кой изобщо иска да бъде домакин на Олимпийските игри?

В петък Международният олимпийски комитет ще гласува, за да определи кой ще бъде домакин на Зимните олимпийски игри през 2022 г. Тук обаче има проблем: на практика никой не иска тази несигурна чест.

Стокхолм, Мюнхен и Краков проявиха някакъв интерес, но след това се отказаха да направят залози за домакинство.

Така изборът утре се свежда до Пекин, който беше домакин на Олимпийски игри преди по-малко от 10 години, и Алмати в Казахстан. Общото между тях е, че и двата града имат причина да търсят вниманието на целия свят към двуседмичното провеждане на игрите. И двата града също имат авторитарни политически системи, които позволяват неколцина избрани да се възползват за сметка на множеството.

Ако Олимпийските игри – предназначени да символизират и концентрират всичко хубаво в човечеството – се превърнат в нищо повече от средство за деспоти и диктатори, които да пълнят джобовете си, докато по-нататък затягат менгемето на гражданите си, то тогава сме се провалили.

Изборът за домакинство на Олимпийските игри се разрушава в този си вид. Може би обаче има и друга опция, която има смисъл за всички.

Олимпийските игри – обратно в Гърция?
Премествайки Олимпийските игри обратно в родината им би орязали част от надмощието на Международния олимпийски комитет и ще елиминира необходимостта държавите-домакини да харчат милиони за инфраструктура, обречена на разпад.

Атина е красноречив пример за това защо Гърция не се бори за правата за домакинство. Разрушаващи се стадиони, цена от 10 млрд. долара за домакинството и линията, която свързва игрите от 2004 г. с настоящата криза в страната.

Въпреки това, връщайки Олимпийските игри в Гърция би могло да съживи тези стадиони, би могло да помогне на гръцката икономика да тръгне бавно към възстановяване и да отпрати ясно послание, че едни от най-великите спортни спектакли в света са повече от инструмент за диктатори и свързани с тях предприемачи да укрепват богатството и властта си.