Защо германците стискат парите си

Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Германска предпазливост

Цял свят познава германците като педантични спестовници. Това клише се подкрепя и от цифрите – те заделят средно 13% от доходите си за черни дни. Прекаляват ли германците със страстта си към икономии или пестят с право?

 
Кореспондентът на британското списание „Икономист“ писа наскоро, че е изключително трудно да накараш германците да си разтворят портмонето. Те били по-скоро готови да се откажат от по-добро обслужване и по-богат асортимент, ако по този начин могат да икономисат няколко евро. Никъде другаде в Европа пазарният дял на евтините вериги за хранителни продукти – като Лидл и Алди – не е така висок, както в Германия /45%/. За сравнение: във Великобритания делът им е едва 7 процента.
Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift:  За черни дни
Всеки според чергата си
Пестеливостта на германците е добре известна. Средно 13% от наличния си доход те заделят за черни дни. Само някои държави в Източна Азия имат по-висок процент на лични спестявания, там обаче пестят шампионски, защото по правило нямат система за пенсионно осигуряване. Защо тогава тази страст към икономии у германците? Не прекаляват ли с нея?
Проф. Михаел Грьомлинг от Института за германска икономика в Кьолн тълкува това поведение като израз на предвидливост с оглед на очакваните демографски промени и недостига на средства в пенсионните фондове. Кризите, които преживяхме в последно време, са доказателство за това, че другаде хората са се простирали не според чергата си и не са били достатъчно пестеливи – добавя експертът.
Германското правителство се опита на няколко пъти да стимулира вътрешното потребление и да консолидира бюджета, включително и чрез специални финансови мерки – например премията за претопяване на стари автомобили. Като се абстрахираме от временното оживление в един малък сегмент на пазара, мярката не доведе до очакваните положителни ефекти.
След като стопанското оживление в Германия по правило не настъпва, защото вътрешното потребление остава твърде скромно, не е ли време синдикатите да изоставят скромността и да започнат по-експанзивно да настояват за увеличения на заплатите и надниците? На този въпрос проф. Грьомлинг отговаря така:
Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift:  Страх от лишения
Нож с две остриета
„Подобни опити винаги ще има. Не бива обаче да се забравя, че заплатите са разход за фирмите, т.е. оправдано е опасението, че прекомерни увеличения на тези разходи ще доведат до съкращаване на работни места. Практиката досега е показала, че стигне ли се дотам, частното потребление отново се свива. Затова и в сегашните кризисни условия е важно повишенията на заплатите да не застрашават работните места.“
Или казано с друмите на британския кореспондент на „Икономист“: ако смяташ, че е трудно да накараш германците да си разтворят портмонето, трябва да знаеш, че това важи с още по-голяма сила за германските работодатели.“
 

 Р. Венкел, Б. Узунова, Дойче веле