Защо европейците внасят парите си в Швейцария
Чистият планински въздух и спокойният живот в швейцарските кантони не обясняват сами по себе си защо Швейцария е по-привлекателна от съседна Франция. Какво тегли така неудържимо френските граждани да слагат парите си в швейцарски банкови сейфове, както показа нашето разследване SwissLeaks, пита френският вестник Le Mondе по повод голямото изтичане на банкова информация от швейцарския клон на втората по големина банка в света HSBC.
Традиции в дискретността – това е лозунгът на всички швейцарски финансови институции. „Банковата тайна в Швейцария винаги е имала за приоритет защитата на клиентите от всякакво вмешателство в личните им дела“, посочва популярна швейцарска банка на уебсайта си.
Нови правила обаче се налагат на швейцарските банки. Последната голяма промяна е подписаната от Конфедерацията конвенция на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за борба срещу данъчните измами, укриването на данъци и данъчните убежища.
Този международен договор подготвя преход към автоматично споделяне на данъчни данни, предвидено да влезе в сила през 2018 г., припомня френското издание.
Въпреки всичко швейцарските банки запазват репутацията си нa дискретни институции. Традиция, чийто произход федералният департамент по външните работи обяснява по следния начин: „През 17-и век швейцарски търговци се специализират малко по малко във влагане на огромни частни и държавни капитали в чужбина. Сред най-лоялните клиенти на тези частни банкери са кралете на Франция, чиито нужди от финансиране са били почти ненаситни.
Тази връзка от самото начало е белязана с необходимостта от пълна дискретност: било е невъзможно кралете католици на Франция да признаят, че са взели заем от протестанти еретици“.
Швейцарските банки са подпомогнати в усилията им за дискретност от закона, който забранява да се разкрива
съществуването на сметка без съгласието на клиента. Макар че законът еволюира – административното съдействие в помощ на трети страни да получат информация за лица, избягващи данъчно облагане, бе улеснено от 1 август – той остава благоприятен и суров с тези, които дръзнат да нарушат банковата тайна.
За това може да свидетелства Ерве Фалсиани (б. ред.: бивш компютърен специалист в банката, откраднал банковите файлове) и предал ги на френските власти, който сега е преследван от правосъдието, отбелязва вестникът.
От 1998 г. швейцарските банкери не могат повече да приемат куфари (или раници) с банкноти и трябва по принцип да изискват документи за самоличност. Колкото до тегленията в брой, те не са забранени от закона, но повечето банки им слагат таван, за да не улесняват прането на пари. Не всички институции обаче са толкова бдителни и понякога оставят клиентите си да теглят колосални суми в брой.
Трима руснаци, например, изнесоха преди няколко години от банка Bordier еквивалент на 52 милиона евро в
банкноти от по 100 долара, посочва Le Mondе.
Друг аргумент, привеждан от швейцарските банки: традицията да запазва неутралитет е опазила Конфедерацията от конфликти, в това число и от Втората световна война.
„Като неутрална и отворена към света страна, Швейцария се радва на забележителна политическа, икономическа и социална стабилност“, се хвали швейцарският клон на френската банка Société Générale.
Традиция, която обяснява защо богати еврейски семейства, но също така и бивши нацисти, са си влагали на сигурно място авоарите по време на войната, пише още френският вестник.
(БТА)