Защо ЕЦБ трябваше да действа нестандартно?

В изявлението си банкерът говори за мерките, прилагани от ЕЦБ през последните пет години. Те са били вдъхновени от желанието да се избегне риска от настъпването на по-сериозни последици за макроикономическата стабилност след удара, нанесен от финансовата криза в Европа при гарантиране на ценовата стабилност. Необходимостта от предприемане на специални мерки за различните държави е произтичала от финансовата фрагментарност, която се е усилила след кризата.

Финансовата фрагментарност се прояви под формата на големи различия при лихвите по държавните ценни книжа на страните и разликите в цената на финансирането за банковия сектор. В резултат на това се стигна до различия при лихвите, при които се финансират нефинансовите корпорации. Тенденцията лихвените равнища да следват онова, което задава ЕЦБ с основните си лихвени проценти, продължава да се следва в някои държави, но в други не, обясни Кьоре.

Когато основният лихвен процент, който ЕЦБ взема при операции по рефинансиране на банките, бе понижен с 50 базисни пункта във времето от май 2012 година до май 2013 година, лихвите при банките по техните кредитни продукти за бизнеса се понижиха с 50 базисни пункта за Германия, 25 базисни пункта за Испания и по-малко от 20 базисни пункта за Португалия.

Този вид финансова фрагментация задълбочи цикличните флуктуации в икономиките, водещи до неефективно разпределение на капитала в държавите и така подаващи заблуждаващи сигнали за това какви трябва да са монетарните политики. В тази обстановка, имайки предвид и ролята си да гарантира ценовата стабилност, Европейската централна банка заложи на три фундаментални принципа.

Първият от тях е гласи, че всяка доза допълнителна ликвидност трябва да бъде специално насочвана към обекта, който е най-засегнат от пресъхването на потоците на финансиране и който се нуждае най-много от тази помощ.

Вторият принцип произтича от нарастването на рисковите премии, което допълнително създава фрагментарност в еврозоната. Нестандартните мерки на ЕЦБ в това отношение са били свързани с матуритета на програмите за ликвидност. В онези фази на кризата, когато рисковете са били най-високи, програмата по осигуряване на ликвидност за банките, с която те да се рефинансират, е задала 3-годишен период на действие, с което е третиран не само текущия проблем, но е зададен хоризонт в бъдещето, гарантиращ известна стабилност и предвидимост, с което рисковата премия да слезе надолу.

Третият принцип, спазван от ЕЦБ, е свързан с необходимостта да се противодейства на онези пазарни сили, които се задействат в негативна посока при всяка инициатива на банката. Пример за такива инициативи е автомобилната застраховка, а адресат на тези мерки са финансовите спекуланти.

Кьоре обяснява, че политиката с изменение на лихвените равнища сама по себе си не би могла да поправи щетите във финансовата система. Размерът на средствата, които централната банка осигурява и цената на тези ресурси са ключовите елементи, които водят до отговор в реалната икономика.

ЕЦБ е трябвало да помисли и как да не допусне ситуация, при която едновременно банките в различни държави изпадат пред трудности, които ги принуждават да продават активи, да обявят фалити по падежиращите им облигации или да започнат да изискват предварително погасяване на кредити от бизнеса. ЕЦБ е трябвало и да гарантира, че средствата, които отпуска по различните програми, няма да създадат инфлационен натиск. Ролята на тези средства е да заместят пресъхналото по различни причини финансиране между банките и бизнеса.

Като доказателство, че предприетите нетрадиционни политики са били успешни и са помогнали на банките да си стъпят на краката, Кьоре съобщава, че близо 60% от предоставените средства за рефинансиране или € 500 млрд. са били върнати на ЕЦБ.

Кьоре обясни, че обещавайки неограничено финансиране, ЕЦБ не е изкушила банките към порочни активности. Средствата са предоставяни при предоставянето на надеждно обезпечение, което означава, че ЕЦБ не е кредитирала банки в неплатежоспособност. Освен това парите са отпускани при наказателна лихва, която гарантира, че ЕЦБ е кредитор от последна инстанция за тази банка.

По отношение на програмата по изкупуване на облигации, Кьоре обяснява, че ЕЦБ се насочва към краткосрочни облигации, защото това би трябвало да има дисциплиниращ ефект върху участниците на пазара, тъй като банката би могла да спре с интервенцията във всеки един момент.

В заключение ръководителят на ЕЦБ посочва, че еврозоната все още е погълната от остра криза и че централната банка ще продължи да е готова за реакция, спазвайки стриктно дадения й мандат.