Защо е голям бюджетният излишък?

1,66 млрд. лв. е излишъкът в бюджета от началото на годината досега според последния доклад на Министерството на финансите. Данните показват, че това е три пъти повече отколкото през същия период на миналата година. Ако темпът на натрупване на пари в бюджета се запази, както през първите три месеца на тази година, то в края на 2008-ма, в навечерието на изборите, излишъкът ще бъде над 6 млрд. лв. кои са факторите довели до този голям излишък, положително или отрицателно за икономиката е наличието на голям бюджетен излишък? Има ли ресурс за намаление на данъчно-осигурителната тежест и как би трябвало да се изразходват тези пари?

Големият бюджетен излишък всъщност показва голямо подценяване на приходите в бюджета. Показва, че се изземат повече средства на данъкоплатците отколкото има нужда държавата. Има няколко фактора, които обясняват наличието на толкова голям бюджетен излишък от началото на годината. Първият е, че около 400 млн. лв. или една четвърт от приходите в бюджета за първите три месеца на 2008 година се дължат на авансовите плащания, които Европейският съюз е превел на България за изпълнение на проекти. Друг фактор за големия бюджетен излишък са повечето приходи, които са дошли от въвеждането на 10-процентният корпоративен данък и намалението на подоходния данък също на 10 на сто. Третият фактор е високата инфлация и вдигането на акцизите на някои стоки. Експертите Адрияна Младенова от Института за пазарна икономика и Георги Ангелов от Форум Общество са категорични, че парите трябва да се върнат под някаква форма на данъкоплатците.

Най-добре е той да се използва за създаване на Сребърен фонд, който да гарантира стабилността на пенсионната система, гласуването на закона за което вече две години се проточва, казва Адриана Младенова. Ако има такъв фонд, в който да отива излишъкът, ясно е за какво ще бъдат изразходвани парите предварително и няма да има стимули да се подценяват толкова много приходите. Всяка година преди избори се вижда, че има така нареченото разхлабване на политиката, допълва специалистът. Не трябва да има такъв голям излишък. Той не трябва да се дължи на харчене на правителството, а напротив – на събиране на по-малко приходи. Самото преразпределение в икономиката да бъде по-малко, да се събират по-малко пари от данъкоплатците и да няма такъв излишък. А не да се харчат парите неразумно за популистки предизборни цели и в крайна сметка отново да се изземат от данъкоплатците да се разпределят в политически целесъобразни мерки, казва Младенова.

Може част от излишъка, това преизпълнение, което имаме, да се върне обратно на данъкоплатците, на фирмите и гражданите под формата на по-ниско облагане – да кажем чрез намаление на осигурителните вноски и по този начин икономиката да бъде стимулирана както фирмите, така и отделните работници и служители да инвестират, да работят, да се квалифицират и да остават повече пари в тях, казва Георги Ангелов. На практика толкова голям излишък дори сега във време на световна финансова криза не е нужен. На практика България е шампион по най-висок излишък. Едни по-умерени нива на излишък и връщане на част от тези пари на данъкоплатците би била добра политика за икономиката, казва икономистът.

Логиката и фактите показват, че по-големият бюджетен излишък предполага намаление на данъчното бреме. Въпреки това обаче на разширеното си заседание в местността Катарино тройната коалиция реши от 1 януари догодина да увеличи здравната вноска от 6 на 8 процента. Увеличение, което нито Институтът за пазарна икономика, нито Георги Ангелов подкрепят.

Самата здравна система е в дефицит, тъй като се управлява много неефективно. Идеята е тези 2 процента евентуално да отидат в една нова капиталова здравна система. Самата идея за капиталов елемент, за частен елемент е добра, но това не трябва да става с допълнително увеличаване на тежестта върху хората, а напротив – някои други данъци могат да се намалят или в социалното осигуряване има редица други фондове, от които в момента няма смисъл, те могат да не се събират и да се вземат оттам тези два процента, т.е. да няма истинско увеличаване на осигурителната тежест, казва Адриана Младенова.

Всеки нов министър на здравеопазването първото нещо, което се сети, е да предложи увеличение на здравната вноска. Поне три-четири министри си спомням, които искаха да увеличат здравната вноска с 2 процента, припомня Георги Ангелов. Досега това не се случваше, защото беше ясно, че даването на повече пари без да се реформира системата няма да даде никакви резултати. Ние сме го правили това между другото поне няколко пъти през последните десет години и не е имало добър резултат за системата. Просто парите изчезват, но резултат няма, обяснява икономистът. Всъщност увеличението на здравната вноска не е нещо важно или нещо, което ще промени системата. Това, което трябва да се случи, е тя да се реформира, да има повече пазарни механизми, повече възможности за избор от страна на лекарите, от страна на болниците, от страна на пациентите. И тогава евентуално, ако е необходимо, след като бъде извършена реформата, може да се мисли за привличане на финансиране.

Освен увеличението на здравната вноска с 2 процента, на събирането на тройната коалиция край Разлог през уикенда премиерът Станишев обяви, че големият бюджетен излишък представлява всъщност застраховка срещу рисковете за икономиката като глобалната финансова криза и високата инфлация. Не става ясно обаче по какъв начин точно ще ни предпазва от високата инфлация бюджетният излишък, като се има предвид как беше изразходван той миналата година.