Защо продължаваме да потребяваме малко?

Безработицата е все още висока – над 9% , всеки има познати, които са билисъкратени, което кара хората повече да спестяват, (в случаи че ги сполети същата съдба) вместо да потребяват. Дори и да има минимален растеж на заплащането ни (както показаха данните от Евростат преди няколко месеца), несигурността какво ще сеслучи в следващите месеци кара хората да бъдат предпазливи. Всъщност всичко това не е нещо ново и необичайно. Доказал го е Милтън Фрийдман със своята теория за функцията на потребление, която казва, че потреблението зависи не толкова от текущия ни доход, а от очакванията ни забъдещите доходи, които очакваме да получим.
От какво зависи потреблението ни?
Донякъде от това доколко се намесва държавата в живота ни. Тя може да стимулира потреблението ни, но това изкуственото стимулиране особено в бедна страна като България крие много рискове, които могат да изиграят лоша шега в бъдеще. Например ако държавата трупа дългове, с които стимулира определени индустриио свен, че ще изкриви икономическото развитие, може лесно да ни доведе до незавидното положение, в което е изпаднала днес Гърция.
По удачно би било да обърнем внимание на другите фактори, от които зависи нашето потребление. На първо място това са преките чуждестранни инвестиции: всички потребявахме много през 2007-2008 г., когато имаше истински бум на чужди финансови потоци към страната ни. Хората сечувстваха уверени и въпреки двуцифрената инфлация по това време никой не се притесняваше за бъдещето си. Доходите растяха с двуцифрени темпове, а безработицата падна до минимум.
Тоест потреблението е функция на всичко описано по-горе: то ще се увеличи, когато хората се почустват по-сигурни, безработицата спадне, когато банките започнат отново да кредитират и най-вече когато чуждите компании започнат отново да наливат капитали в страната ни.

Калоян Колев