Защо светът изглежда хаотичен и без посока
Светът изглежда хаотичен днес, сякаш се развива без ясна посока. Усещането за подреденост може би е субективно чувство, но все пак повечето от нас имат усещането, че днешната динамика на световните процеси е привидно хаотична е неуправляема.
Известният италиански икономист и експерт Роберто Савио развива идеи относно хаоса в днешния свят и излага тези, които хвърлят светлина по въпроса. Според него една от причините се корени в ерозирането на универсалните ценности. В съзнанието на хората, особено в западния свят, е залегнало схващането и убеждението, че взаимопомощ, сътрудничество, социална справедливост, мир са в „ДНК“-то на западния човек, а всъщност тези ценности отслабват значението си в полза на засилването на националните интереси.
Наблюдаваме как ООН загубва своето значение и роля в решаването на международните въпроси. Много държави по света вече не виждат в ООН място, където да се търси консенсус и паритет. На една от последните срещи на високо равнище, тази на страните от Г -7, въобще не са се повдигнали въпросите за климатичните проблеми и ядрената политика, които въпроси са ключови за сигурността на планетата и на човечеството.
Друг сериозен фактор за хаоса в света според Роберто Савио са опитите за силовото и неубедително налагане на демокрацията по западен модел. След периодът на колониализма и тоталитаризма, след Втората световна война, във важна задача се превърна налагането на демократичната философия за държава и общество. След края на Студената война пък, демокрацията започна да се възприема и преживява като нещо, което е даденост.
През последните 25 години виждаме, а и усещаме, че авторитетът на представителната демокрация отслабва. Прекаленият прагматизъм доведе до липсата на по-дългосрочна визия за нещата въобще и така, съвременната политика започна да прилича повече на администриране на процесите, отколкото на стратегическо визионерство, което правеше от политиката изкуство и лидерско майсторство.
Друг характерен фактор на безпосочието на света се открива в така наречената нова икономика, чиито елементи са постоянна безработица, малки инвестиции в социалния сектор, намаляване на държавната регулация, игра с данъците, отслабване на синдикалните организации и други. Както казва Ноам Чомски, неравенството е достигнало безпрецедентни мащаби.
Интересен е въпросът за отразяването на събитията и анализирането им. Осезаемо липсва по-задълбочения анализ на фактите около събитията. Информацията повече се препредава, отколкото да се вниква в нея и да се анализира адекватно. Днешните членове на обществото са си изградили рефлекс да търсят готова информация в Интернет, което не е сигурно, че подрежда нещата в главите на хората, а може би дори ги обърква още повече. По този начин глобалният хаос няма да стане по-малък и по-безпроблемен.
Митко ДИНКОВ