За банката, мухата и вестника

Напоследък обществото ни е подложено на поредица от шокове. Последният е финансов и става дума за парите ни, колкото и малко да са те. Хората са разтревожени, задават се много въпроси, а отговорите невинаги са ясни и недвусмислени. Затова ще се опитам да отговоря на някои от най-важните.

1. Възможно ли е Корпоративна и търговска банка и дъщернатайКреди Агрикол да фалират ?

Моят отговор е – може, разбира се, но само ако държавата абдикира от основните си задължения. И ако допусне една групичка самозабравили се наглеци да я въртят на малкия си пръст. При всичките абсурди на днешния ден не вярвам, че държавата ни е способна на това. Още повече, че в ръцете си има предостатъчно законови лостове за да не допусне това.

2. Какво предизвика масовата паника сред клиентите на тази банка и възможна ли е верижна реакция към другите банки?

Финансовата психоза, породена от недоверието към една банка или към цялостната банкова система, е като цунами – тръгне ли, нищо не може да я спре. В нашия случай обаче липсват фундаментални фактори, които да доведат до ефекта на доминото.

Нека си припомним какво всъщност се случи. Всичко започна с махленската свада между явния собственик на Корпоративна търговска банка Цветан Василев и неявния Делян Пеевски.

Първият, натрупал набързо и потайно огромен финансов ресурс, придобил самочувствието на могъщ олигарх, реши, че може да се меси в държавните дела като последна инстанция. Нещо повече, пробута на обществото не без успех собствен политически проект, чрез който се надява да се намеси в архитектурата на следващия парламент.

Вторият, „преуспял“ млад политик с финансова мощ и медийна империя след като държа цяла година страната изправена на нокти, най-после реши, че е време да покаже на всички кой е истинският господар и предприе невиждана медийна кампания срещу КТБ.

Тези двамата почтени българи заради собствените си „кукли и парцали“ се хванаха за гушите и на фона на природните и политически катаклизми решиха, че могат да изправят България пред финансова криза, банковата ни система пред банкрут и клиентите на четвъртата по големина банка – пред загуба напарите им. Едва ли не заради собствения им хатър.

Сигурно щеше да е така, ако атаката срещу КТБ беше само от медийната група на Пеевски. За съжаление, станахме свидетели и на недопустим институционален натиск, който наля масло в огъня и поставя много тежки въпроси на дневен ред.

3. Как реагираха държавните институции?

Институциите, които имат отношение са правителството, прокуратурата и БНБ.

– Правителството. След дълго и оглушително мълчание сухо и служебно подкрепи решенията на Централната банка за поставяне на КТБ под специален надзор. Преди това обаче големи държавни предприятия, най-вече от енергетиката, прехвърлиха наличностите по сметките си от КТБ в други банки, като по този начин на практика я обезкръвиха.

Ако се докаже, че тези операции са организирани или разпоредени от Министерството на икономиката, с основание може да се потърси и съдебна отговорност.

– Прокуратурата. След като сигналът на „Протестна мрежа“ срещу Василев, Пеевски и Бареков, подаден в началото на годината, спокойно отлежаваше и месеци наред придобиваше канцеларски вид, изведнъж насред медийната атака на Пеевски прокуратурата се присети за този сигнал и предприе няколко откровено непрофесионални, но за сметка на това демонстративно-публични акции в банкови и фирмени офиси, свързани с КТБ. Обвини подуправител на БНБ, отговарящ за банковия надзор. После задържа трима души с обвинение за опит за убийство на Пеевски, след което призна, че е сбъркала. Тези действия нагнетиха общественото безпокойство и засилиха паниката.

– Централната банка. Намеси се фатално късно и вместо да вземе необходимите мерки още с появата на болестните симптоми, предпочете да дава оптимистични изявления, изчака ситуацията да се влоши катастрофално и се намеси, едва когато самата КТБ поиска да бъде поставена под специален надзор. Последваха правилни и решителни действия от нейна страна но …

Смятам, че трите институции действаха неадекватно, непрофесионално и без задължителния синхрон, необходим в този случай. Дали е случайно или при някои от тях е умишлено, не се наемам да гадая. Безспорно е обаче, че действията им подхраниха паника, която засили ефекта от медийната атака на Пеевски и докара Банката до неплатежоспособност.

4. Възможно ли е бързо и положително решение на проблема с КТБ?

КТБ доскоро беше много стабилна банка. Вярно, има определен размер лоши кредити, но коя банка няма? В края на май т. г. експозицията на тези лоши кредити е съпоставима с тази на останалите банки, а икономическите й показатели и резултати съвсем не са лоши.

Подчертавам – проблемът на тази банка е създаден изкуствено и поради това е преодолим. Оздравяването й е възможно, а бързината зависи от решителността на Централната банка и на правителството.

Законът дава много възможности за преодоляване на основния проблем – ликвидната криза. Резултатите от одита и фактическото състояние на банката ще подскажат и най-доброто решение. Безспорно на КТБ е необходим свеж финансов ресурс. В какъв размер, квесторите скоро ще установят. Вероятно с този размер ще се увеличи капиталът на банката.

Ако държавата рекапитализира банката, както заяви шефът на БНБ, доверието към КТБ сигурно бързо ще се възстанови. Само ден обаче след това изявление финансовият министър каза друго – акционерите да съберат парите. Това е лош знак, защото най-малко доказва, че институциите продължават да не си говорят. А кой от двата пътя е по-правилен, зависи от размера на финансовата дупка, който още не е известен и от това кой от тях по–бързо ще възстанови общественото доверие.

5. Има ли опасност от системен риск за банковата система и възможно ли е повторение на банковия банкрут от 1996 г.?

Категорично – не. По редица фундаментални причини. Днес банковата ни система като цяло е много стабилна, част е от европейската банкова общност, валутният и фискалният резерв са повече от достатъчни, за да преодолеят всички предизвикателства, в т. ч. и спекулативните.

Най-малкото, отсъства основната причина, довела до банкрута от 1996 г.

Забавно ми е да слушам как един от основните виновници за него – депутата от БСП Румен Гечев, тогава икономически вицепремиер, обяснява защо се стигна до този банкрут и старателно заобикаля истинската причина. А тя е, че БСП и правителството на Жан Виденов бяха наложили пълен партиен контрол върху ръководството на Централната банка и по партийна заръка, държавните банки изляха огромен финансов ресурс в почти фалиралите държавни предприятия. Пари, които банкерите раздадоха с ясното съзнание, че няма да се върнат обратно. Справка – тогавашният икономически министър, който публично призова държавните предприятия да не връщат кредитите на банките, защото и едните и другите били държавни.

После помним какво се случи. Добре, че днешният му приемник Драгомир Стойнев и партийният му лидер Сергей Станишев няма да имат време да „реиндустрализират“ икономиката и този път да прахосат парите на държавния бюджет.

6. Какво ще се случи с парите на клиентите и депозантите на КТБ по време на специалния режим. А при евентуален фалит?

Когато една банка е поставена под специален надзор, всички нейни разплащания се спират. Депозантите, включително на депозитите с настъпващ падеж, не могат да разполагат с парите си поне до 21.07.2014 г. – срок, поставен от БНБ. Дотогава няма да могат да се ползват и средствата за заплати и социални плащания, преведени по сметките на гражданите.

Съветвам бъдещите плащания на заплати и осигуровки от предприятията, извършвани по банков път, да бъдат пренасочени през други банки или да се плащат по ведомост.

Вероятно ще възникнат сериозни проблеми за фирмите, които държат по-големи наличности по разплащателните си сметки. Те няма да могат да оперират със собствените си средства и това може да се окаже фатално за някои от тях. Неудобства ще възникнат и от инвестиционен характер, защото КТБ е крупен инвестиционен посредник.

Надявам се банката скоро да бъде оздравена и тогава всички парични средства в пълния им размер ще бъдат на разположение на сегашните им собственици.

Ако обаче допуснем най-лошия сценарий – фалит, влоговете (без тези по индивидуални преференциални договори) и средствата по банкови сметки ще бъдат изплатени изцяло, ако са до 196 000 лева. Горниците над 196 000 лв. ще бъдат изплащани в размер, пропорционален на размера на наличните парични средства и постъпленията от продажбата на имущество и активи на банката.

7. Битката между политик и банкер, която застраши банката, свързана ли е с финансирането на „Южен поток“ и не са ли много странно и скрито преплетени у нас икономика и политика?

Политиката и икономиката са взаимосвързани и взаимозависими. Когато тази връзка обаче не е публична, а задкулисно решава частни вместо обществени интереси се изражда в корупция.

Говори се, че корупционната горница в последната известна цена на „Южен поток“ е 2 милиарда евро. За такава сума някои хора сигурно са готови на всякакви рискове. Но дали това е причината за раздора между Цветанов и Пеевски или има и други, не е толкова важно. Мисля, че този път преиграха, надцениха се – те и кръговете, които стоят зад тях и в крайна сметка ще загубят всичко.

Защото чашата преля, обществото е настръхнало, а кирливите им ризи една след друга излизат на бял свят.