За интелигентно индустриално развитие на Р. България
В стратегическите инициативи на „Хоризонт 2020“ иновациите се определят като важно средство за превръщането на страните от ЕС в страни с интелигентна, конкурентноспособна и устойчива икономика, с високо равнище на заетост, производителност и социално сближаване.
Иновациите се определят като създаване и реализация на нови продукти, услуги, процеси и форми на организация или на комбинации от тях, които определят пазарни предимства и чрез това повишават икономическите резултати на фирмите.
Новата генерация политики в областта на иновациите акцентира върху:
осигуряване на финансови ресурси, в т.ч. рисков капитал и държавно субсидиране за иновации, особено за МСП;
за основна цел на иновационните процеси се определя създаването на нови продукти, услуги и процеси, базирани на нови технологии, както и на творчество и предприемачество;
подпомагането на иновационните процеси чрез обществени поръчки за иновации
проектирането се определя не само като дейност, отнасяща се до формата на продуктите и процесите, а като определяща достигането на идеите за тях до пазара;
обръща се особено внимание на иновациите в публичния сектор, на стандартите и защитата на интелектуалната собственост;
иновациите в сектора на услугите, в т.ч.: НИРД, инженеринг и проектиране, медицина, транспортни и логистични системи, консултантски и финансови услуги, call центрове, търговия, туризъм, специални дейности.
Определени са показателите, които са фактори за успех:
човешки ресурси,
финанси и подкрепа,
интелектуални активи,
икономически ефект и др.
България по почти всички показатели, определящи иновационния й потенциал, е на едно от последните места в ЕС. Един трезв анализ на състоянието на някои основни показатели може да даде насока за бъдещи промени в областта на иновационната политика на страната. Този анализ е особено наложителен, ако приемем, че условията във всяка от страните в ЕС са много различни и трябва всяка политика да се преосмисля и да се прилага в зависимост от конкретните условия. Ако направим анализ на тези взаимосвързани процеси ясно проличават разликите.
България е поела ангажимент до 2020 г. разходите за финансиране на НИРД и иновациите да достигнат до 1,5% от БВП. Като се има сегашното равнище на тези разходи (около 0,5 – 0,6%) увеличението на разходите е почти 3 пъти. Това предполага да се отговори на въпроса: „Какви промени трябва да се извършат в иновационната система, за да се използват целесъобразно тези разходи, в т.ч. нови структури, подготовка на кадри, управленски политики, финансови инструменти?”.
При финансирането на НИРД и иновациите в условията на икономическа криза редица страни възприемаха проактивна политика.
България, напротив, ограничи финансирането на университетите и БАН, забави плащането на фирмите за реализирани задачи от фондовете Научни изследвания и иновации и реално преустанови тяхната активна дейност.
Системата за управление на НИРД и иновационните процеси не е конструирана и не работи ефективно. Разработените голям брой национални стратегии не се доразвиват в оперативни планове и програми, които да са финансово и организационно осигурени.
Приоритетите на национално ниво, които са определени в различните стратегии, не са обвързани. Липсата на координация потвърждава многократно заявената необходимост от това науката и иновационната политика да са приоритет на всяко производство, както и да има орган, който да ръководи отговорно тези дейности.
В синхрон с европейските политики могат да се формират и някои препоръки за националната иновационна политика:
иновационната политика трябва да се концентрира върху ключови продукти и услуги;
рябва да се използват данни и фискални стимули за насърчаване търсенето на иновационни продукти;
трябва да се използват обществени поръчки за създаване на търсене на иновационните продукти и услуги,
трябва да се увеличи финансирането на МСП, подкрепено с интелектуална собственост;
трябва да се насърчава партньорството между университетите, академията и индустрията.
Ролята на държавата във формирането и провеждането на ефективна индустриална политика може да се изгради в следните елементи:
държавата трябва да вземе участие като инициатор в индустриалната политика чрез съсредоточаване върху стратегически зони и водещи пазари,
създаване на критерии, които да ориентират технологичното развитие по отношение на специфични цели и идеи;
създаване на интелигентна регулаторна рамка, която да насърчава иновациите;
максимализиране на потенциала за износ;
ускоряване въвеждането на иновативни технологии на пазара, между другото и чрез държавната политика за обществени поръчки и програми за пускане на пазара;
подобрение на финансирането за иновации на компаниите;
подкрепата за водещите технологични проекти да се осъществява чрез осигуряване на ориентация и насърчаване на възприемането им;
установяване на нови структури за диалог между институциите.
При разработването на програмата „Иновации и конкурентноспособност на българската индустрия” за периода 2014 -2020 г. особено внимание трябва да се обърне на усъвършенстването на националната изследователска инфраструктура, усъвършенстване на системата за планиране, организация и финансиране на НИРД, усъвършенстване на проектирането на продукти, услуги, създаване на иновационни клъстери.
В бързо развиващия се свят времето става особено значим фактор и в този смисъл трябва съществено да се ускоряват всички фази на иновационния процес.
Преструктурирането на индустрията е възможно само с помощта на иновативни изследвания, инженерство и квалифицирани предприемачи и работници.
Инж. Ст. Гълъбов
Изп. директор на Корпорация за технологии и иновации