За какво тегли заеми българинът
Българинът най-често затъва в дългове заради телефони, компютри и телевизори. За тези лъскави джаджи нащенецът – особено, ако още няма 30 г. и е прясно назначен на първа работа, е най-склонен да тегли заем. Ниската финансова култура обаче не му позволява за прецени може ли да го върне.
По-малко българи затъват с дългове, но затова пък – с по-големи суми. Това сочат анализите на Асоциацията на колекторските агенции в България (АКАБГ), представени вчера.
Средният размер на необслужваните задължения на българите скача с 22% през 2016 г., каза Райна Миткова, председател на АКАБГ. Средният размер на индивидуалният дълг на българина е почти двоен спрямо този, който е отчетен преди две години. Потребителите вече задлъжняват по-рядко, но за все по-големи суми. По думите на Миткова причината за това е, че оптимизмът на нашенците расте през последните две години. Подобрението в икономическата обстановка е върнало интереса на хората към теглене на кредити и това е довело до ръст в банковото и в небанковото кредитиране. Просрочените задължения през 2016 г. са средно 912 лв., при 747 лв. за 2015 г. А през 2014 г. сумата е била 485 лв.
„Въпреки че българите задлъжняват за все по-значими суми, броят на хората, които не успяват да изплатят заемите си, видимо намалява през 2016 г.“, каза Милена Виденова, зам.-председател на АКАБГ. „Намаляват длъжниците, които не са погасили вноската по дълга си поради забавено възнаграждение от работодател, което е позитивен знак“, обясни Райна Миткова. В началото на 2017 г. обаче нещата не стоят по същия начин.
От АКАБГ отчитат с около 10% по-ниски нива на плащане през януари и февруари в сравнение с година по-рано. Основната причина за това е студената зима и по-високите сметки за отопление, както и разходи за лекарства в този сезон, посочиха експертите. Освен това много сектори, силно обвързани с метеорологичните условия – като строителство, озеленяване, земеделие, са били буквално блокирани от ниските температури. Заетите в тях са останали с минимални доходи, което е довело до реални трудности да погасяват задълженията си.
Очакванията на компаниите са плащаемостта постепенно да се подобри с покачването на температурите. Най-много бързи кредити се теглят за мобилни телефони (21%), компютри, таблети, аудио системи (17%) и телевизори (17%). 16% са за бяла техника, 8% за мебели, а 6% за непогасен потребителски банков кредит, информира в.Стандарт. Всички данни са от проучване, проведено от независимия институт за маркетингови изследвания Ипсос България по поръчка на асоциацията. Статистиката обхваща обработваните дългове от 16-те компании, членуващи в нея и заемащи дял от над 75% от пазара на необслужвани задължения.
Според Александер Грилихес, член на УС на АКАБГ, ниската финансова култура и като следствие – неумението да преценим дали можем да си позволим определена покупка, е причината за трудностите да изплатим впоследствие този тип задължения. Това проличава от разпределението на стоките и услугите, за които потребителите обичайно пристъпват към „бърз“ кредит. „В началото на класацията виждаме заеми за изплащане на мобилни телефони, компютри и таблети, телевизори“, каза Грилихес.
financebg.com